• ДОБРЕ ДОШЛИ!

    "ЧУДЕСАТА ЩЕ ЗАПОЧНАТ ДА СЕ СЛУЧВАТ ТОГАВА, КОГАТО ВЛАГАШ ПОВЕЧЕ ЕНЕРГИЯ В МЕЧТИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО В СТРАХОВЕТЕ СИ".

  • "Любовта е свързана с решението да допусна другия до себе си,да премахна защитните си механизми,да изоставя недоверието си, да се осмеля да се откъсна от строгите си идеи заради него и да взема решение да открия какъв е, как се държи и как мисли,без да се опитвам да го накарам да мисли като мен или да прави това,което аз искам.Свързана е с това да не се насилвам да бъда такава ,каквато предполагам ,че той иска."

    Хорхе Букай

  • "ЖЕЛАНИЕТО ИДВА ПРИ ТЕБ ЧРЕЗ МИСЪЛТА, НО ПОСРЕДСТВОМ ДЕЙСТВИЕТО ГО ПОЛУЧАВАШ И СЕ СЛУЧВА"
    УОЛЪС УОТЛЪС

  • "Приемането е моста. Приеми болката, приеми раните, приеми себе си, какъвто си! Не се опитвай да се преструваш да бъдеш някой друг, не се опитвай да покажеш, че това не си ти. Не бъди егоистичен и не се преструвай и смей, докато сърцето ти плаче. Не се усмихвай, ако очите ти са пълни със сълзи. Не бъди неавтентичен, защото когато си неавтентичен, ти просто защитаваш своите рани от изцеление. Цялото ти същество ще стане гнило".
    Ошо

  • "ДА ВИДИШ СЕБЕ СИ КАТО ИЗТОЧНИК НА ВСИЧКО, КОЕТО ТИ СЕ СЛУЧВА, Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДНО"
    МЕНИС ЮСРИ

  • Вашите въпроси

     

    Въпрос:

    "Агресия и опозиционно поведение вкъщи"

    Здравейте, сигурно е доста трудно да ми дадете отговор , без да сте видели и контактували с детенцето ми...но надявам се поне да ме упътите.Имам 2 деца проблема е с голямото което е на 6 годинки и половина, проблема се състои в това че..пред хората и в училище е кротък и в къщи изразходва енергията си....като непрекъснато се разхожда и говори, и другото което е че проявява агресия когато нещо му се забрани или не желае да направи нещо започва да крещи и да се хвърля по пода или да удря.
    Опитвали сме и с добро и лошо но не постигаме ефект...той казва в прав текст че само нас не слуша , с баби и дядовци няма проблем. Напоследък дори не можем да говорим нормално а той все пак е на 6 , не ми се мисли какво ще бъде след 4-5 години.
    Какво е вашето мнение, предварително благодаря!
     

    Отговор:

    Здравейте,
    в детската градина децата започват да се научават на спазването на правила и продължават да се учат на това и в първи клас. Учителите представляват голям авторитет за децата, е поне повечето от тях. Може би именно поради това там детето се държи сдържано.
    Тъй като сте обичливи родители, за което ви поздравявам, най-вероятно се стремите да обръщате повече внимание на детето ви от колкото е необходимо и то вече е свикнало да прави нещата така както иска.
    Напълно възможно е самите кризи които прави детето, да са зов за внимание. И колкото повече се е обръща внимание на кризите, толково по-доволно е остава детето. По принцип такова поведение цели именно това. Виждайки, че хората около него започват да се фокусират върху него, независимо дали са притеснени какво става, то започва да чувства успех. Още повече вижда, че възрастните губят контрол над ситуацията, което е допълнителен успех. Ето защо в такива моменти възрастният трябва да се овладее и да се опита да погледне "отстрани" на ситуацията и да се опита да реагира хладнокръвно колкото и да е трудно. Когато детето изпадне в подобна криза трябва да се опитаме да не му обръщаме внимание, разбира се трябва да се види дали няма да се нарани - тогава е редно да се намесим. Когато детето на няколко пъти види, че методът му не действа е възможно да засили временно симптомите на кризата, но това ще е временно, ако успеете да устоите на изпитанието и запазвате владеенето на контрол над тези ситуации, детето много бързо ще разбере, че така няма да постигне желанията си. Много е важно след като отшумява всяка една криза да се разговаря с детето и да се пита какво всъщност се случило с него и какво е искало. Трябва да му се обяснят общоприетите форми за постигане на желанията, добре е и да разбере, че не всички желания се сбъдват. Могат да се приложат наказания и награди. Като наказанията не са физически, а елементарни.
    Хубаво е детето да може да се справя и само в някои ситуации и не винаги да получава внимание от родителите си, така то ще си оформи една добра самооценка, ще се чувства силен когато се справя сам с някои трудности и ще знае, че родителите му не живеят само заради него, а уважават и собствените си потребности.


    Поздрави:
    Радка Цонкова

     

    -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

     

    Въпрос:

    "ДЕТЕТО И НЕГОВАТА САМООЦЕНКА"

    Здравейте, за мен като родител е много важно детето ми да се чувства добре и да изгради добра оценка за себе си. Старя се да се държа добре с дъщеря си, чета много литература за това, понякога ми е трудно, но се старая. Можете ли да ми дадете насоки, за това как да се държа с нея, така че тя да има добра самооценка. Благодаря ви предварително!

     

    Отговор:

     

    Здравейте,  самооценката на човек се формира още от детството. Много е важно в какво семейство е израстнал човек, какви са били родителите му, какво е било тяхното отношение към него, получавал ли е похвали, комплименти, внимание. Това са само три думи, но те всъщност са много важен фактор за изграждане на една добра самооценка. Също е важно човек да е имал предоставена свобода от своите родители в детството, да е  имал възможност за изказване на мнение пред тях, свобода да изразява понякога гнева си и да се е чувствал равноправен член на семейството си. Важно е също да е имал възможност за самостоятелност, това също дава възможност за добро самочувствие. При адекватно отношение на родителите към децата се формира една добра самооценка, която от своя страна тласка човек към успешно реализиране на своите цели. Иначе в един по-късен етап от развитието, самооценката се определя между реалните достижения на човек и неговите претенции. Ако едни такива претенции бъдат достигнати, това ще завиши още повече самооценката.Дали помним от нашето детство когато сме получавали комплименти как сме се чувствали? Сещаме ли се когато някой ни е помагал или сме успявали сами да се справим с нещо много трудно, а нашите родители само са ни казвали отстрани бурно “браво, ти успя!” -  това, че сме успявали да се справим сами, вдъхвало ли ни е сила и вяра в себе си или по-скоро ни е оставяло чувство на неподкрепа от срана на близките ни.Имало ли е моменти когато общуваме с връстници някой, да ни казва колко добре сме се представили, колко добри приятели сме.Добре е когато се опитваме да вникнем в душата на нашето дете, първо да вникнем в нашите спомени от собственото ни детството. Всички знаем народната поговорка “Не прави на другия това, което не искаш да ти причиняват на теб!”

    Успех!

    Радка Цонкова

    -

    ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

     

    Въпрос:

    "Самонараняване, егоцентризъм в детска възраст"

     

    1. Здравейте! Дъщеря ми ена 1 година. От известно време стана много “лоша”, когато не получи желаните от нея неща започва много силно да крещи, да се удря сама силно, да си удря главата в пода или да удря мен. Кажете ми каква трябва да бъде моята реакция в тези случаи? Благодаря предварително!

    Отговор:

    През този период започва проявата на егоцентризма в детска възраст. Той се засилва към третата годинка на детето и отшумява към четвъртата година. Но това, че такъв тип поведение е в норма за възрастта на детето ви, според мен не означава, че не трябва да участвате във възпитанието. Тук е момента да му покажете границите, до които може да достига. Например, ако поиска нещо, което вие прецените, че не трябва да му давате, неговите реакции не трябва да ви влияят. Предполагам, че това ще представлява голяма трудност, но това ще е само в началото. След това детето ще разбере, че неговите реакции няма да променят решението ви /т.е. няма да ви манипулира/. Важно е и да бъдете последователна, например, ако на другия ден пак ви поиска същото нещо, отново не трябва да му го позволявате. Също и хората, които участват във възпитанието и отглеждането на детето трябва да участват в този подход. Ако продължи удрянето на главата в пода и през следващия месец е добре да се консултирате с психолог и заедно да се опитате да решите проблема.

     

    Поздрави:Радка Цонкова

    -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

     

    2. Здравейте, дъщеря ми е на 7 години. В училище има големи проблеми. Когато учителката я вдигне да я изпита не иска да отговаря. Когато правят диктовка, не може да запише всичко, защото е прекалено бавна. По математика е същото. Когато трябва да се преписва от дъската й трябва повече време, в резултат на което получава само слаби оценки и забележки в тетрадките. В часовете вместо да пише си драска по ноктите или по дрехите. Първи клас завърши със"задоволителен". Учителката ни препоръча да се консултираме с пхихолог и намекна, че учи в масово училище... Има епилепсия ,ако това има значение за сегашното й състояние. Тестовете за ителигентност показаха високо ниво.

     

    Здравейте, това че дъщеря ви има епилепсия има значение, но е добре че има добри показатели за интелигентност. Но трябва да се направят още психологически изследвания - за памет, мислене, въображение и други, с цел по-точно проследяване на състоянието й. Ще ви препоръчам и една консултация с детски невролог, ако сте от Пловдив ще ви насоча към д-р Иванов, работи в деткса клиника на ВМИ. Ще се радвам, ако ми пишете след консултацията си с невролога, за неговото мнение, разбира се ако решите да направите тази консултация. Също така е важно дали детето има преживяни психологически травми в миналото си и дали семейната обстановка според вас е благоприятна за нейното психическо и физическо развитие.

    Поздрави:Радка Цонкова

    -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Сомнабулизъм, ставане на сън, висока чувствителност"

    3. Здравейте, обръщам се към Вас с молба за консултация. Нашият син е на 7г възраст. Наскоро разбрахме, че ходи на сън. На какво може да се дължи това? Как да постъпим? Как да му помогнем? Какво да сторим да не се нарани? Благодарим Ви предварително!

    Отговор:

    Обикновено на сън ходят по чувствителните деца, в голям процент от случаите, след пубертета сомнабулизма отшумява напълно. Добре е да се направи една консултация и с детски невролог. Добре е вечер да гледа по - малко телевизия, тъй като това напряга психиката му и влияе на сомнабулизма. Не трябва по време на ставане на сън да го будите рязко, за да не се уплаши.

    Поздрави:Радка Цонкова

    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

     

    "ЗАЕКВАНЕ ОТ ПСИХОГЕНЕН ХАРАКТЕР,  привързаност към детегледачката, смяна на детегледачка"

     

    4. Здравейте, Имам син на 3 г. и 1/2. От известно време започна да прави леки спазми при започване на ново изречение, което както се информирах не е голям проблем и се случва и при други деца на неговата възраст. Но от две седмици започна направо да заеква и на всяка дума, независимо то това дали думата започва с гласна или съгласна. Много се ядосва и плаче, Аз го успокоявам и търпеливо го чакам да се изкаже. Обяснявам му, да не се ядосва, защото така повече се мъчи. Правилно ли постъпвам, какво друго бих могла да направя?
    Зная, че в семейството ни в момента има проблем - детегледачката има проблеми и хем иска да напуска и се кара с нас - родителите, хем е привързана към детето и го настройва за това, че скоро можем да я сменим. Тази нощ дедето не спа до 1 1/2 часа, защото се беше разтроило от такива приказки, че скоро няма да се виждат. Тя го гледа от 7 месечен и той много я обича. Искам да сменя детегледачката, но ме е страх да не стане по-лошо. Опитвам се поне събота и неделя да играем и да се забавляваме, колкото се може повече, но така или иначе работя и не мога да остана в къщи. Имам нужда от съвет - решила съм, като тръгне на детска градина от Септември друга детегледачка да го взима, но не знам как ще му се отрази. Моля, посъветвайте ме, Предварително Благодаря!

     

    Здравейте, това че детегледачката ви гледа детето от толкова ранна възраст ще се отрази неблагоприятно върху него при евентуално напускане от нейна страна. А най-голямата грешка, която тя прави е, че го настройва за друга детегледачка. Би било добре, ако поговорите с нея това за сега да не го прави, едва когато вземе твърдо решение да напуска работата трябва на всяка цена да поговори с детето / като този разговор трябва да бъде съобразен с възрастта на детето /, трябва да му обясни и това, че ще идва да го вижда и след това.
    Опитайте се да я убедите да идва да го вижда, поне една година след като напусне. В началото тези срещи трябва да бъдат по-чести като постепенно ще намаляват, така детето ще преодолее по-безболезнено раздялата.
    Относно заекването е напълъно вероятно причината да е вследствие на тези конфликти, които описвате. Ако в следващите няколко месеца детето продължи да заеква добре ще е да се обърнете към специалист - логопед, който ще направи обследване на детето и евентуално ще ви назначи терапия за работа върху отсраняването на заекването, хубаво е логопеда да работи по съвместна програма за преодоляване на заекването с психолог.
    След това можете вече спокойно да си наемете друга детегледачка. Ако тя обгражда детето с любов и внимание, то лесно ще свикне с нея.

    Поздрави:Радка Цонкова

    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Затруднения при възприемане на учебния материал"

    5. Здравейте. Имам момиче на 8 години родено от двуплодна бременност-вторият близнак. Роди се 1.520кг С раждането и откриха сърдечен порок-Тетралогия на Фало. Оперирана е преди 5 години. Има и птоза на лявото око. Миналата година тръгна на училище. Тогава разбрах че има проблеми с училището. Неможа да научи всички букви, брои само до 10 и смята с пръсти. Неможе да свърже буквите в думи. Също така е много агресивна и постоянно се ядосва и бие децата. Незнам къде да я заведа на психолог или на психиатър, затова много моля за вашата помощ. Предварително благодаря.

     

    До колкото разбирам дъщеря ви би трябвало тази година да е във втори клас и би трябвало вече да е овладяла буквите и цифрите. Причината може да е свързана с повишената й тревожност, тъй като агресията често се свързва с тревожни състояния и това може да й пречи на концентрацията по време на учебните занятия. Това би могло да се установи с точност, ако посетите психолог, който ще й направи няколко тестови изследвания, ще проведе беседа с детето. След което той ще ви даде препоръки за дъщеря ви / може да е необходимо провеждане на по - продължителна психотерапия, може да ви насочи и да се консултирате с детски психиатър/. А сигурно и ще открие и причината за агресивното й поведение.
    Бих ви посъветвала да се консултирате и с логопед, който ще обследва детето относно невъзможността да свързва буквите в думи, освен това логопеда разполага със специална методика за научаване на букви и цифри при деца със затруднения в обучението.

     

    Поздрави:Радка Цонкова

    ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Агресия в детска възраст"

    6. -Здравейте! Пиша ви относно сина ми,който е на 3години и 7 месеца. Забелязвам нескрита агресия в него. Постоянно чупи, крещи и заплашва. В детската градина непрекъснато ме посрещат с критики, колко лош бил. Използва вулгарни думи и това му доставя удоволствие. Дори започна да преследва и убива всякякви насекоми. Притеснява ме поведението му. Водя дълги разговори с него,но без резултат.Иска винаги да е лидер и не търпи да му се отказва нищо. Ако го накажа плаче дълго и след като видимо се успокои-посяга да ме удари с думите "няма да ми се караш". В пълна безизходица съм. Мисля че детето се травмира от постоянните упреци които чува и това го кара да се затваря в себе си. А в кратките моменти на спокойствие е истинско ангелче. Кажете ми какво да правя?

     

    Доколкото разбирам тези прояви на сина ви са доста чести. Но това освен като агресия може да се разглежда и като проява на тревожност. Възможно е да има някаква причина /дразнител / която да е в, или извън семейството и тя трябва да се открие. Добре е да се обърнете към специалист - психолог, който ще може да поработи и върху усвояване но по-успешно поведение и реакции, а това е бавен процес. Освен това той ще може да направи допълнителни диагностично - тестови изследвания от които може да стане ясно каква е точната причина за тези реакции от негова страна. Един от тези методи е диагностика на детската рисунка, която много ясно говори за моментното състояние на вашето дете /има изработена методика за "разчитане" на рисунките/.
    Освен това трябва да си има предвид, че тази възраст е характерна с проява на егоцентризъм, който е нормален етап от развитието на детето и ще отшуми към четвъртата или петата година. В този период детето започва да проявява характер - това също е част от развитието. А това, че получава чести упреци наистина би могло да травмира детето или да повлияе на самооценката му. Добре е вместо упрек, когато има подобно поведение да му се казва, че В МОМЕНТА това, което прави не е редно, а не че по принцип прави нередни неща или да получава упреци. Хвалете го когато има добро поведение.

    Поздрави:Радка Цонкова

     

    стрес, нощно безпокойство, кошмари, безсъние

    7.Здравейте, Моят син, който е на седем години, от близо един месец става по веднъж нощно време (средно по 2 пъти в седмица), плаче, почти викайки, в полусънно състояние, като чели е уплашен от нещо. А не виждаме причини за това. В момента го питаме - той нищо не казва. След няколко минути се успокоява и заспива отново (след като е "изкарал акъла" на всички, вкл.и на братчето си). На сутринта не помни нищо. Весел и усмихнат е. Възможно да е съвпадение, но той започна да се държи така след като го заведохме на доктор за поставяне на "манту", където беше видимо много притеснен от манипулациите. През деня обича да гледа анимационни филми, хоби са му динозаврите, "Ю-ги-ЙО", рисува и играе с децата навън. Деня прекарва времето си с баба си и двамата си дядовци и с малкия си брат, с когото се дразнят често. Спи в стая с малкото си братче (на 3 години). То също започна да се буди през нощите и да плаче. Взаимно се будят и плачат. Отскоро. По-някой път не можем да разберем, кой всъщност първи се е разплакал. Допреди няколко седмици не беше така. Спяха си спокойно двамата в една стая, от близо половин година. Моля, да ни посъветвате какво да направим.

     

    Възможно е вашият син просто да сънува кошмари, децата преживяват различни страхове във тази възраст. Така също е възможно наистина да се е изплашил от манипулацията, която е извършил лекаря. Добре е и да изследвате още малко детето ви, за да разберете дали няма друга причина за това поведение / смяна на детска градина, раздяла с близък за детето човек, животно, любимо занимание, детето да ебило свидетел на тежак конфликт между родителите си /. Обикновено за тези състояния има причина, за нас тя може да е незначителна и неразбираема, но за крехката детска психика едно такова събитие като например лекарската интервенция може да окаже голямо влияние върху него, особено ако не му било разяснено, какво точно ще му се случи в лекарския кабинет. Пробвайте също да проследите и какво рисува вашият син. Децата нямат задръжки като възрастните и обикновено детската рисунка отразява много точно психичното състояние на детето. Когато забележите, че то започва да рисува седнете до него и започнете да го разпитвате / Какво е това което си нарисувал, какви чувства изпитваш когато рисуваш тази рисунка и т.н./ Смятам, че тъй като познавате добре вашето дете, отговорите му ще ви насочат към проблема. А ако не желае само да рисува, то тогава се опитайте да го провокирате да го направи.
    Най-важното при тези състояния е детето да усеща вашата подкрепа и любов, това ще му помогне в много голяма степен в преодоляването на страха, който преживява нощем. Трябва да му помогнете да се чувства сигурно и да знае, че може да разчита на вас в тежки за него моменти.

    Поздрави: Радка Цонкова

     

    тикове, примигване

    8.Zdraveite
    imamsinna5 ipolovinagodinaiot1/2 sedmizizapochnadaprimigvakaktoednonegovodrugarche(pogolyamo, koetoimaopredelenotakuvtik)pitahgobolyatliteochichkite"nenishtominyama" besheotgovora, noimamchuvstvotochezadamuobrushtamvniamieidaeinteresen, zapochnadagopravivsekiputkatogopogledna.
    Pravih mu zabelejki- nishto, no znam che nishto mu nyama a si go e naumil sam i iskam pomosht za tova kak da reagirma az.
    Obrushtam mu vniamanie kakto i predi , az si go otglejdam sama , bashta mu e v chujbina i ne sme jivyali nikoga zaedno , Toi ne izpitva nyakakva nujda ot nego tui kato roditelite mi , mi pomagat i mu davame zyalata si lubov.
    Molya vi uteshete me zashtoto napravo i az stradam, kato che li e vidyal neshto poveche u drugite deza i go iska po tozi nachin!

     

    Здравейте, мисля, че вашия син наистина може да търси внимание от ваша страна, но имайте предвид, че е нормално за тази възраст. Децата на тези години имат особена нужда от любов, внимание, разбиране. Също така това, че имитира своите приятели е характерно почти за всички деца на тази възраст. Обикновенно това отшумява към 7 годишна възраст и в пубертета се засилва отново. След което личността се оформя и така имитирането става все по-рядко.
    Демонстрирайте любовта си към него винаги когато имате възможност за това, прекарвайте повече време със сина си, излизайте по-често на разходки заедно.
    Същевременно когато започне да примигва не му обръщайте внимание, не показвайте, че това по някакъв начин ви влияе, има вероятност като усети, че това не ви прави впечатление, да започне да го прави по-усилено, но това ще бъде за кратко, докато сам не разбере, че това не е интересно за никого, и че с това поведение не постига нищо.

    Поздрави:Радка Цонкова

    -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

     

    Въпрос:

    "Тикове и лекарства"

    9. Здравейте, имам син на 11 години. Още когато беше на 6г. започна да мига учестено с дясното око. Веднага го заведохме на детски психолог, който каза че е много чувствителен и се вълнува от предстоящото започване на училище. Изписа ни да пие неуробекс за 1м. и всичко приключи. От тогава през дълги периоди отново започваше да мига, когато беше на 8г. му правихме и ЕЕГ, което не показа никакви отклонения. Тази година всичко започна отново, но в много по тежък вариант. Първоначално го отдадох на това, че му казахме че ще си имаме бебе, но той много положително прие новината. Лятото отново го заведохме на психолог, направиха му и ново ЕЕГ. Този път имаше отклонения, регистриращи това мигане. Изписаха ни Ривотрил по схема и спря да мига. Пи го близо 6 месеца след които започнахме спирането му отново по схема и тиковете отново се появиха, пи и тиоридазин, но без ефект в смисъл, че докато пие лекарства не мига и щом ги спрем всичко започва отново. Трябва ли пак да пием лекарства и дали точно това е решението щом имат само временен ефект?

     

    Здравейте,
    относно въпроса ви за това дали синът Ви трябва да пие тези лекарства е добре да се консултирате с детски психиатър, също така невролога трябва да продължи да проследява състоянитео му, тъй като е имало отклонения при ЕЕГ. Но мисля, че има и психологична причина за учестеното мигане. Самата Вие казвате, че той е чувствително дете и явна трудно преживява промените в живота си. Това, че очаквате бебе сигурно го е развълнувало доста силно. А положителните емоции също могат да повлияят на симптома, който описвате. Добрата и спокойна семейна атмосфера също може да помогни за овладяване на безпокойството при промените. Разговорите със сина Ви, обясненията за предстоящи събития ще успокоят крехката детска психика. Предполагам, че също така сте провели и разговор с него относно бебето, което очаквате. Обяснето му, че след появата му ще продължите да го обичате по същия начин, че отношението Ви към него също няма да се промени. Кажете му, че ще имате нужда от него в отглеждането на бебето, че държите той да Ви помага. Така той не само няма да се почувства отхвърлен и необичан/ което е характерно при доста деца, очакващи братче или сестриче /, а ще се почувства и нужен.


    Желая Ви успех!!!

    Поздрави:Радка Цонкова

    -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    " Второ дете, несугурност при майката"

    10. Бременна съм с второто си дете, но някак не изпитвам същото вълнение и радост както при първия път.Имам чувството, че няма да мога да му дам обичта, от която има нужда едно дете.Много съм объркана.Нормално ли е това състояние, в което се намирам. Дали се дължи на факта, че цялото ми внимание е насочено към отглеждането и радостта от постиженията на първото дете /той е на 18 месеца/, а второто трябва да се роди след 6 месеца.Понякога ми се струва, че май избързахме, но пък го изкахме и все още смятаме, че малката разлика е по-добра за децата.[/b]

     

    Здравейте,
    това че се чувствате объркана в момента е съвсем нормално. Много от майките изпитват тези чувства. Някои по време на самата бременност, а други през първата година от раждането на бебето. Идват и съмненията дали ще се справите с отглеждането на следващото Ви дете, ще бъдете ли добра майка, ще продължите ли да се отнасяте по същия начин с първото си дете и т.н. Но след това майчиният инстикт "проговаря". Да имаш дете за една майка е най-прекрасното чувство. И когато има желание и любов, справянето с тази задача е неизбежно.
    Освен това, Вие имате и друго дете към което сама казвате, че сте насочили цялото си внимание и може би се притеснявате по-скоро как ще се чувства то след появата на бебето.
    Добре е когато отново Ви се появят подобни мисли да потърсите подкрепата на близък за Вас човек, който ще може да Ви подкрепи дори само с присъствието си.

    Желая Ви успешно раждане и много хубави мигове

    Поздрави:Радка Цонкова

    ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Тикове, ЕЕГ"

    11. Синът ми е на 9г. и от 2месеца получи тик на главата, правиха муЕЕГ и всичко там е наред, изписаха му тиоридазин пие го 1,5мес. но особен ефект няма.Какво да правя? Каде да го водя

     

    Здравейте,
    Радвам се, че резултатът от ЕЕГ се оказъл добър. Не пишете какво точно ви е казал невролога при консултацията с него. Мисля, че е добре да се консултирате и с детски психиатър. След което заедно да преценят дали да му сменят предписаното лекарство
    / тиоридазин / с нещо по-ефикасно, тъй като споменавате, че в случая няма ефект от него.
    Също така незнам дали детето е преживяло някакъв силен стрес, тъй като това също може да бъде възможен източник на тези симптоми.
    По правило тиковете се засилват, когато човек е емоционално напрегнат, а щом е спокоен, отзвучават. По време на сън също изчезват. Така, че е добре да се знае дали детето живее в спокойна семейна атмосфера. В детската възраст тиковете се причиняват от неприятни изживявания, особено от уплаха. Например след нападение от куче или друго животно, скандали в семейството, груби отношения в училище. Ако децата остават трайно в неприятна за тях среда и постоянно са лишени от родителска топлина и внимание, тиковете се закрепват и продължават през юношеството и в зрялата възраст.
    Движенията, които се запазват, налагат продължително психотерапевтично лечение. Тиковете често са състояния, при които с уравновесяване на емоционалното състояние преминат след време. Но при силно нервно натоварване води до повторна поява.
    Смятам, че също така можете да проведете и консултация с психолог, който да прецени дали детето ви има нужда от психотерапия, която да помогне за отстраняването на тези симптоми и премахване на евентуално тревожно състояние.
    Не бива да се наказва или заплашва детото за тиковете, които прави. Напротив! То се нуждае от топлина и родителска обич.
    Включете го в интересни занимания, чрез които да може да забрави за тиковете. Нека да има повече положителни емоции през деня.

    Поздрави:Радка Цонкова

    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

     

    "Тинейджърска вазръст, бягства от час, прилагане на наказания и забрани"

    12. Имаме големи проблеми с тийнейджър. Той започна да бяга от часовете, беше пред изключване от училище. Вече незнаем с какво бихме могли да го наказваме. Доскоро беше лесно - не му говорех, докато не се извини, после започнах да му забранявам любими предмети, храни, игри. Но сега... Rolling EyesКак да се държа със сина си, без да го наранявам, не искам несъзнателно да го тласна към лоши действия /както обикновенно се случва - всичко се прави на инат в тази възраст/, наркотици и хулиганство. Възрастта е доста трудна, както за нас, с баща му, така и за самото дете. Какво, по дяволите, да правим? Къде бъркаме, как да бъдем хем приятели, хем родители със сина си? Какви наказания да му измислим, когато си е позволил волности /а те зачестиха напоследък/?
    Моля за съвет!!! Question

     

    Здравейте,
    наистина тази възраст се характеризира с доста трудности в отношенията между дете и родители. Освен това тази възраст е известна най - вече с борбата на детето към независимост. В този случай вие сте права - колкото повече "притискате" сина си, изисквайки да бъде послушен както в детството, толква повече той ще се стреми да се освободи от семейния натиск. Докато малкото дете таи недоволството от контрола на родителите си в душата, то тийнейджъра открито се съпротивлява. Той се стреми да докаже своята самостоятелност и независимост като възрастен, но тъй като той не може, се пораждат караниците и обиди по съвсем незначителни поводи. Прикритостта е също характерна черта на тийнейджърите. Те смятат, че скривайки определени случки от ежедневието си, предпазват своите родители от тревоги. Някои момчета не споделят вкъщи и следствие на недобър психологически контакт с родителите си или на конфликтна семейна обстановка.
    Като начало, опитайте се да не притискате много сина ви, не отправяйте заповедни форми към него, тъй като когато човек чуе фраза със заповеден тон, в съзнанието му възниква психологически натиск и без да иска, той сякаш автоматично върши точно обратното.
    Обикновенно с порастването негативизма изчезва. Но ако има психологични проблеми и те не бъдат решени в тази възраст, това поведение може да продължи и в зряла възраст.
    Ето защо е добре да разговаряте със сина ви за това как се чувства в училище, имали там неприятности с някого.
    Разберете дали си има приятели, чувства ли се самотен и неразбран. Чувства ли се различен от останалите.
    Попитайте го какво не харесва във вашите взаимоотношения, какво иска да се промени в тях, доколко и той може да участва в тази промяна, ако и вие се промените. Направете заедно списък с тези неща, които и той, и вие желаете да се променят. Попитайте го с какво можете да му помогнете, ако има проблеми.
    Опитайте се да разговаряте с него като с възрастен. Гласувайте му доверие.

    Поздрави:Радка Цонкова

    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Ревност между децата, проява на агресия към връстници и децата в семейството"

    13. Синът ми беше на 1г5м год, когато се роди сестра му. Вече е на 2г7м и не мога да го накарам да спре да я тормози. Не знам вече какво да направя... Една от основните причини да изберем такава малка разлика беше, че по-бързо ще свикнат децата едно с друго и по-малко ще се ревнуват, а то - точно обратното стана... Непрекъснато измисля нови начини да я тормози и става все по-изобретателен. Преди беше само плясване, скубане, замерване. Вече я хапе, бута, настъпва, притиска и пръстите нарочно на вратите и какво ли още не, а аз нищо не успявам да направя. Пробвах и с добро, и с лошо, и с безразличие, изчетох какво ли не и нищо. И преди раждането е проявявал от време на време агресивно поведение към други дечица, но нещата минават всякакви граници, особено откакто малката пропълзя.
    Моля Ви, посъветвайте ме нещо, защото полудявам вече от мислене, обвинения и чудене къде греша, а това се отразява на всички и става омагьосан кръг................ Гледам ги в общи линии сама и ми е належащо да постигна поне минимална толерантност от негова страна към нейното присъствие.........

     

    Здравейте,
    агресивното поведение често води до осезаеми резултати, тоест човек успява да отстоява интересите си със сила и да кара другите да му се подчиняват. Но в дългосрочен план този път не води до никъде. Излишната жестокост в поведението, склонността към враждебни, насилствени действия доста плаши. Разбира се, едно дете трябва да може да остоява интересите си. Но не е желателно да навлиза в живото с бойна стъпка.
    Някои автори смятат, че агресията е вродена, обусловена от самата природа.
    А други автори смятат, че такъв тип поведенческа реакция се формира, усвоява се в резултат на обучение например. Ако условията за изграждане на даден човек предразполагат към агресивни реакции и такова поведение се поощрява, тогава агресивността неизбежно ще стане черта на характера му.
    Ако едно дете расте в среда, където острите сблъсъци са нещо обичайно, то лесно може да усвои нагледните образци на поведение. Хубаво е да се знае малко по-добре в каква дамашна среда живее детето.
    В днешно време има доста анимационни филмчета, които са наситени с агресивни моменти. Хубаво е да следите какви филмчета гледа по телевизията вашето дете, ако забележите насилие и агресия, да му обясните, че това е лоша постъпка, че героят е лош. Посочете му добрият герой, добрите постъпки във филмчето.
    Също така трябва да се отбележи, че веднъж детето опита ли да разреши даден конфликт с агресия и постигне ли успех, то предпочита тъкмо този начин и се отказва да търси друг път. Така агресивността започва да се превръща в черта на характера. За това, когато проявява агресия към сестра му трябва да му се казва, че В МОМЕНТА прави нещо лошо, а не да му се повтаря, че е лош по принцип, защото така рискувата да израстне като такъв. Децата често придобиват тези качества, с които са наричани в детството. Когато прояви грижовност към сестра си, го похвалете и стимулирайте.
    Още едно от най - важните неща, които е добре да направите е да се опитате да го включите в обгрижването на сестра му. Кажете му, че имате нужда от него, че се нуждаето да ви помага относно грижите за нея, например да ви носи шишето с вода.
    Проявявайте по-често ласки към него, прегръщайте го по - няколко пъти на ден, казвайте че го обичате, но все пак постепенно изравнете тези прояви и към сестра му. Но като начало нека той да се почувства значим.
    Намерете му и интересно занимание, чрез което да изразходва тази енергия. Разхождайте го по - често. Надявам се да има кой да ви помага, тъй като отглеждането на две деца изисква доста енергия. Поздравявам ви, че сте се справили.

    Желая ви успех

    Поздрави:Радка Цонкова

     

     

    Благодаря Ви за отговора! За съжаление повечето неща ги спазваме, но без резултат...
    - Телевизия не гледа, освен 2-3 филмчета, специално подбрани и проверени ("Мечо Пух", "Франклин").
    - Не му казвам, че е лош, напротив, казвам му, че е добър и че не знам защо в МОМЕНТА постъпва така. Той обикновено отвръща, че иска сестра му да плаче. Един-два пъти само се изпуска, че не иска да има сестра.
    - В повето случаи отказва да се "грижи" за малката и не го насилвам.
    - Вече повече от година повечето ласки са за него, но постепенно това става невъзможно - сестра му вече разбира и си иска своето.
    - За средата - живеем самостоятелно - аз и мъжът ми с двете деца. Не се бием с баща му, караме се от време на време като всички нормални хора... На долния етаж е свекърва ми, другият и син и майка и, но той не общува с тях повече, отколкото ако живееха в друг квартал. Гледаме ги главно аз и баща им, който работи от вкъщи.
    Не знам вече и аз какво да направя...
    Мислите ли, че ще му се отрази добре ако го пратя на ясла поне да не са заедно по цял ден? И би ли имало смисъл, ако нещата не тръгнат към подобряване, да го заведа "на живо" на психолог, макар че е малък още?
    Още веднъж благодаря за вниманието!

     

    Здравейте,
    радвам се, че се отнасяте по този начин към сина ви и че семейната атмосфера е спокойна.
    След като това е така, вероятността да премине този период е твърде голяма. За това продължавайте да се отнасяте към него по същия начин. Имайте предвид, че от 3г. до 4г. следва периода на детския егоцентризъм, който е нормален етап от развитието на децата. Смятам, че след като навърши 4 години, агресивните прояви ще отшумят, но разбира се при спокойна домашна обстановка.
    Добре е децата до 3г.възраст, по възможност да бъдат отглеждани от родителите си. След което, записването му в детска градина ще бъде дори полезно.
    Когато навърши 3 години можете да се консултирате с психолог, който да прецени дале би било ползотворно провеждане на игрова терапия с детето за преодоляване на агресивното поведение. Той може да включи в програмата си и арт терапия, която според мен ще се отрази добре на детето ви.

    Поздрави:Радка Цонкова

    ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Полова идентификация, сексуална ориентация"

    14. Здравейте,може да ви се стори несериозно,но аз съм доста обезпокоена.Синът ми е на 2г.и10м. От известно време забелязах,че много се впечатлява от неща,който вълнуват момиченцата на тази възраст-кукли,прически...Все ми говори,че иска да има дълга коса,като"тази на каките от телевизията".Сам си пуска канала с фолк музиката/ние със съпруга ми почти не слушаме такава/,слага си кърпа или нещо друго на главата и започва да танцува,имитирайки певиците.Съпругът ми му забраняваше в началото,но забелазахме,че се усамотява,крие се и пак го прави.Спряхме със забраните,съобразявайки се с максимата,че забранените неща са най-интересни,започнах да разговарям с него,да му обяснявам разликите между момченца и момиченца,а той все ми повтаря,че е и иска да е Rolling EyesRolling Eyesмомиче...Наблюдавам го - дори в сюжетно-ролевите си игри все приспива бебета, храни ги...той бил "майка им" !Играе, разбира се и с коли, влакове и пистолети,но слабост са му този вид подражателни игри. Да не расте с объркана самоличност това дете? Знам, че е рано да се каже,но когато на близките ни им прави вече впечатление,че "това момче го привличат все женски неща" започвам да се притеснявам. Може би пък игрите му са под влияние на братовчедка му/тя е на 6г. и когато съм на работа те са заедно,защото ги гледа баба им/,но когато го чувам да казва:"аз сама...."направо се изнервям...Дайте съвет,да потърся ли детски психолог или се притеснявам излишно?

     

     Здравейте,
    наистина е рано още да се правят подобни констатации. Децата много по-късно формират пълноценно своята личност. И именно поради все още недоразвитата личност, той бърка родовете. Освен това настина факта, че през деня си играе с братовчедка си оказва влияние върху игрите на вашия син, но това не е нещо нередно, имам предвид игрите с нея.
    Хубаво е да започнете да го тласкате към момчешки дейности, да има повече контакт с баща си, да си играе по възможност и с момчета. Наричайте го с имена на силни мъжки животни.
    Продължавайте да му обяснявате разликите между момчето и момичето.
    Предложете му ново и и нтересно анимационно филмче, чрез което да намали гледането на певиците, тъй като той до колкото разбирам се старае да ги имитира, което за възрастта му също е нормално, така че просто с новото филмче ще го насочите да имитира други герои.

    Поздрави:Радка Цонкова

    -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

     

    Въпрос:

    "Плач, безпокойство в детската градина"

    15. Zdraveite!IskamdaspodelqsVastrevogitesi..Dashterqmiena3g.i8m.Ot5 m.hodinadetskagradina.Sviknamnogobarzo(zaradostnavsichkini)Bqhmeshtastliviroditeli..Momichencetonitragvashesusmivkaipesenprisvoitepriqtelchetavdetskata...Iizvednaj-obrat.Zapochnadaplache,dasemolidaneqvodq..,daizpadavisteriinavhodanadetskata.Gospojitemeuverqvat,che"tova" etakasamodokatovleze..,nosamataazstrashnoserazstroivamkatovijdam,kakdetencetomistrada..Inemogadasiobqsnqprichinata..Vochitenadashterqmichetatrevogaistrah(samotogava-sutrin,kogatoqostavqm..vdetskata.Sledobqdqpribiramveselaispokoina..)ShteVibadablagodarna,akomiotgovorite...imipomognete...

     

    Здравейте,
    наистина промяната в поведението на вашата дъщеря е нещо важно. Това, че в началото е ходила с желание на детска градина е било много хубаво и наистина е било повод за радост от ваша страна.
    Обрата в поведението й може да е свързан с неприятно преживяване в градината, някакъв конфликт между деца, възможно е и да се е уплашила от по-строга учителка, която да й се е скарала. Опитайте се да си спомните когато за пръв път е имала подобна реакции дали не ви е споделила нещо, какво и се е случило около този момент, понякога за нас възрастните нещата от които се тревожат малките деца, са незначителни. Възможно е да сте пропуснали важен сигнал, който ви е дала дъщеря ви. Освен това опитайте се да поговорите с нея какво точно я плаши.
    накарайте я когато има желание да нарисува детската градина. Докато рисува бъдете до нея, гледайте внимателно какво рисува, питайте за всяка нова фигура какво е, и имайки предвид че добре познавате дъщеря ви, мисля че щи ви бъде лесно чрез рисунката да разберете къде точно е проблема за нежеланието й да ходи на градина. Също така чрез рисуването ще ви бъде по-лесно да поговорите за безпокойството й.
    Много е важно също дали вкъщи се чувства спокойна, ако там нещата не са напълно наред, това също може да е причина за нежеланието да ходи на детска градина.

    Поздрави:Радка Цонкова

    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

     

    Въпрос:

    "Страх от тоалетната"

    16. Здравейте, синът ми е на 3г. и 2м. и имаме голям проблем с ходенето по голяма и малка нужда, а именно не иска по никакъв начин да свърши работата в тоалетната. Когато му се приходи си сваля панталоните взима си един памперс и ми го носи да му го сложа. Ако ги скрия пищи и стиска до припадък, имала сам случай в които му се е пишкало още в 10 часа / пристъпя от крак на крак, пипа се по пишката/ и се е изпишквал чак в 14.00 часа и то след като съм се предала и съм му сложила памперса. като му сложа памперса трябва и хубаво да го загащя и чак тогава се отпуска, отдалечава се и свършва работата. Когато е в настроение ми прави показно, влиза в тоалетната, сваля си панталоните, сваля детската седалката, кара ме да го сложа да седне, седи 1 мин казва край, слиза и излиза от тоалетната, като през цялото време обяснява какво прави. Баща му му показва как пишкат момчетата, гледа с интерес, но не иска да се пробва. Като се къпе и водата се стича по пишката казва "пишката прави пиш". Може да се каже че почти никога не се е напишквал, много добре различава кога е с памперс и кога не. Постоянно го питаме, като доиде със свалени гащи дали не иска като тате, големите батковци и т.н. да пишка/ака/ в тоалетната и той крещи че не иска. Миналия юни се наложи да го водим на хируг да му я отлепи кожичката, вярно много стресиращо и болезнено, но беше залепнала около 0.5 см от едната страна и само му я дръпнаха, не са го рязали и т.н. Просто вече не знам какво да правя и какво да си мисля. Посъветвайте ме. Благодаря.

     

    Здравете,
    синът Ви настина явно е доста упорит. Но мисля, че е добре и Вие да бъдете такива. И най - вече единни в решенията и изискванията си спряма него. Но разбира се трябва и да се има предвид и възрастта на детето, която изисква специфичен подход при възпитанието. Можете да започнете да си играете с любимите му играчки / плюшени / и да играете по различни теми всеки ден. Първият ден можете да започнете да ги обличате и събличате. През следващите дни да започнете да ги къпете. След като детето е овладяло тези действия / да ги прави с играчките/, а това може да е и след седмица, две, започнете да разигравате сценки за ходене в тоалетната. И така постепенно карайте и детето да върши една по една тези дености, които сте разигравали с играчките. Казвайте му например: "Направи като мечето..." и т. н.
    Същевременно оставяте го по-често без памперс, не оставяте да Ви манипулира.

    Поздрави:Радка Цонкова

    ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Затвореност, необщителност, неконтактност, контакт с връстници"

    17. Здравейте!

    Синът ми е на година и 4 месеца. Когато се съберем с други майки с деца - той страни от тях. Дори когато те го наближат и искат да играят с него - той започва да плаче. Ако е взел някоя играчка в него, а другото дете иска да му я вземе - дава я само и само да не стоят близо до него (дори много да му се играе с нея). Прекалено е добричък и ми се струва, че ще се дава на всяко дете да го надвива, а това ме тревожи.
    По принцип той е спокоен и кротък. Докато другите деца вилнеят - той предпочита да стои и да си играе с нещо.
    Иначе детето е с бавачка откакто навърши година и 1 месец. Зимните месеци прекарваше целия ден само с нея, а вечерта с нас със съпруга ми. Имаме възможност само през уикендите да го събираме с деца на неговата възраст, понеже и двамата работим.
    Моля Ви, дайте ми някакъв съвет по какъв начин да преодолеем тази негова затвореност.
    Благодаря Ви предварително!

     

    Здравейте,

    мисля че още е рано да се каже дали детето Ви е затворено, но това, че се стремите да го събирате с други деца, говори че много добре сте се насочили да формирате у детето си умения за общуване, за толерантност към другите. А това, че и Вие присъствате често в живота на детето, неумоверно ще се отрази и върху увереността му. А когато човек е уверен и с добра самооценка рядко има големи междуличностни проблеми. Семейната среда играе решаващо значение при изграждането на личността на детето, в родителите си то намира образци на подражание. За да бъде психически пълноценно , едно дете има нужда от любов, сигурност, утвърждаване на собстмената личност, потребност от общуване, от положителен контакт, от игра. След като разбирам се страраете то да получи всичко това, възможността детето да се изгради като общителна и уверена личност е твърде голяма.
    Продължавайте да се стремите да прекарвате повече време заедно, четете му повече детски приказки, разхождайте се цялото семейство.

    Това, че детето Ви общува с връстниците е добре, за да може да развие умението си за общуване. А отдавайки внимание, загриженост, обич, топлота на детето си, то ще придобие увереност и добра самооценка, която от своя страна е необходима за да не се чувства пренебрегнато, несигурно, отхвърлено или неразбрано по време на разговор. Така то ще може да създаде трайни и пълноценни контакти с другите когато порасне.
    Обикновено децата, които не са общителни и борбени, в детството си са били самотни и не са получавали достатъчно любов от своите родители.
    А това, че си отстъпва нещата е благородно. Когато порасне го научете обаче и да се защитава, но ако продължавате да имате такова грижовно отношение към него, като порасне то ще си избира среда, която е достойна за неговите разбиране. Така, това за което се безпокоите, няма да се случи.



    Желая Ви много щастливи дни, прекарани с Вашето дете!

    Поздрави: Радка Цонкова

    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Нервност по време на бременност"

     

    18. Здравейте.
    Надявам се въпросът ми да не изглежда банален или повърхностен, но това е първата ми бременност и очаквам разбиране. На прага на 3-я месец съм само, а от седмици наред забелязвам едно циклично повтарящо се и ДРАЗНЕЩО поведение от своя страна - по веднъж на ден, със или без видима причина, избухвам в истеричен продължителен рев, след което отново "влизам в релси" и "кротувам" успешно до следващия си изблик. Притеснявам се най-вече от това, че за съпруга ми подобно мое поведение навярно е тотално необяснимо - все пак, за пръв път чакаме рожба, непрестанно коментираме това или онова и изведнъж... избива нещо толкова драстично противоположно като реакция от моя страна. Обяснявам му, че това е "предпазният клапан" на страх, нови емоции, буря от хормони и прочее, но и аз вече започвам да се питам... докога ще ме тресе тази депресивна лабилност.
    По принцип бременността ми засега протича спокойно и тихо, информирам се за "често срещани промени в настроенията, резултат от хормонална буря" - само дето в моя случай не става въпрос за настроения, а само за едно... да се нарева като магаре, ако може - всеки ден. Толерантна съм към себе си, но наистина желая да попитам - имат ли "срок на давност" подобни емоционални ексцесии? При посл.преглед ме увериха, че е нормално да се чувствам така. Но ще ми олекне, ако знам дали е довреме.

     

    Здравейте,
    както разбирам сте изчели доста по Вашият проблем. Така че сте наясно, че един от основните проблеми за промяна на Вашето настроени са хормоните. Това, че Вие казвате, че само плачете също се счита за промяна на настроението. Освен това предстоящите промени, които ще настъпят с Вашият живот също е възможно да Ви притесняват. Все пак когато се появи детето се появяват някои отговорности, които преди това не сте имали. Добре е в един такъв труден за Вас момент съпругът Ви да Ви оказва емоционална подкрепа. Не се притеснявайте, няколко месеца след повята на бебето, тези състояни по принцип отшумяват.
    Желая Ви успешна бременност и не се страхувайте. Очаква Ви нещо наистина прекрасно.

    Поздрави:Радка Цонкова

     

     

    19. Здравейте. Имам дъщеря на 4 години и имаме голям проблем с храненето. Няма никакъв апетит. Нещата се влошиха още повече от една седмица когато и направихме изследвания и се установи, че хемоглобина и е в долната граница. И в стремежа си да и помогнем май и навредихме защото сега при всяко ядене прави позиви за повръщане. И сутрин със събуждането започва да се пазари относно яденето в детската градина. Моля Ви посъветвайте ме какво да направя. Предварително благодаря!!!

     

    Здравете,
    бихте ли ми описали малко по-точно какво имате предвид под "никакъв апетит". Колко пъти на ден се храни вашата дъщеря.
    Може ли и да ми опишете малко по-подробно каква е семейната обстановка, какви са отношенията вътре в семейството. Как самите Вие се отнасяте към нея. Извинявайте, че не Ви отговарям директно на въпроса, но този проблем изисква малко повече описание. Ще се радвам, ако ми пишете отново относно проблема на дъщеря Ви, ще очаквам вашето писмо.

    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Трудно заспиване"

    20. Здравейте,
     Синът ми е на почти 7 години. Съпругът ми работи и живее през седмицата в София, прекарва с нас почивните дни и ваканциите. Макар и далече, винаги сме в близък контакт с него.
    Синът ни винаги е имал проблем със заспиването – в смисъл, че може би по наша вина, не може да заспива сам. В последно време постигнахме много в тази насока – сега прочитаме приказка и го оставяме сам. От известно време забелязвам следното явление: През почивните дни, когато съпругът ми е с нас, процедираме точно по този начин и много са редки случаите, в които детето не може да заспи и има притеснения. Тогава идва при нас и някой го придружава до стаята му, успокоява го и той заспива отново.
    Не стоят така нещата, обаче, когато сме сами с него в къщи. Особено напоследък. Процедурата е пак същата – през цялото време сме заедно, четем приказка преди заспиване и тогава започва проблемът – започва да идва при мен през пет минути, образно казано, плачейки и споделяйки, че не може да заспи. В такива моменти, винаги говорим, питам го каво го притеснява, страхува ли се от нещо. Отговорът, който получавам е : Страх ме е , че няма ДА МОГА да заспя. Това се потвтаря по няколко пъти на вечер. Дори снощи ми каза: „Мамо, ще мога да заспя, само ако остана при теб” Тук аз обясних как всеки има собствено легло, стая, пространство и т.н. и как той не бива да се чувства сам, защото аз съм с него и нищо лошо няма да му се случи...Това го обясняваме и говорим по темата за пореден път. Той се съгласява, но опасенията и страховете му (явно) продължават и след това.
    В такива моменти се обаждаме на баща му, независимо от времето, той също разговаря с него и по телефона и лице в лице.
    Много говорим и много общуваме с него. Никога не го лъжем, обясняваме, държим се като приятели.
    Може би грешим някъде.
    Наистина много ме притеснява това негово поведение напоследък. Бих се радвала, ако можете да ме посъветвате.
    Очаквам вашия коментар и предварително ви благодаря.

    .Здравейте,
    от написаното от Вас разбирам, че отношението Ви към сина ви е изключително внимателно, водите разговори относно проблемите му, обръщате му нужното внимание и се опитвате да разберете какво точно го тревожи. Смятам, че подходът Ви към него е много добър. Отнасяйки се по този начин с него, по всяка вероятност ще формирате най-малкото една добра самооценка у него.
    Относно конкретния страх, който описвате, смятам, че е част от етапа на развитие, през който преминават децата. Разбира се, това че бащата отсъства толкова често от дома сигурно го притеснява и това също може би засилва страха. Но разбирам, че въпреки че той е далеч се опитва да участва пълноценно във възпитанието на детето и се стреми към пълноценно общуване. Тази загриженост от негово страна вашият син я усеща и напълно вероятно е съвсем скоро да свикне да заспива вечер.
    Опитайте се когато дойде вечер при Вас и Ви каже, че не може да заспи, да насочите разговора по-скоро за това дали му липсва баща му, как се чувства когато го няма, от колкото да говорите за самото заспиване. Защото това се явява изместване на истинския страх. Освен това, разбирам че когато не можеда заспи обикновено се обаждате на баща му. Възможно е да е изградил едно такова поведение, за да може да има възможност да се обади на баща си.


    Успех! И продължавайте да се отнасяте така грижовно към сина си.

    Поздрави:Радка Цонкова

    ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Притеснение и необщителност"

    21. Здравейте!
    Аз съм момиче на 15г.
    Преди време си счупих крака и оттогава не ходя на училище,а съм на индивидуално образование.Много рядко се срещам със съучениците си,но имам една приятелка,която е с една година по-голяма от мен и с нея се срещаме много често,тъй като живеем на една улица.
    Аз не трябва да се движа много и за това почти не излизам от вкъщи.Единствените места,на които ходя са в дом
    aна приятелката ми на пазар с майка ми и у бабите ми!
    Много ме притеснява това,че не съм особено общителна с определени хора.Когато съм с деца на моята възраст се държа свободно и не изпитвам притеснения.Проблемът е,че пред някои хора се държа много затворено и притеснително.Сред тези хора са дори баба ми,дядо ми и леля ми!
    Честно казано за мен е неоправдана да съм притеснителна,защото съм много красиво,умно,интелигентно и стремящо се към осъввършенстване момиче.
    Знам,че само аз мога да си помогна за да преодолея притесненията си,но ви моля за съвет.
    С уважение : Натали

    По-горе забравих да добавя това,че в момента аз съм в отлично външно състояние и ходя напълно нормално,с изключение на това,че не трябва да се движа много често за да не ме заболи крака.


    Здравей,
    съжалявам че е трябвало да преживееш всичко това с травмата и последствията от нея. Но обикновено такива събития ни карат да се замислим върху смисъла на живота и освен това ставаме по-силни психически.
    До колкото разбирам нещата са поправими. След известно време ще можеш отново да си заживееш по-стария си начин. Ще можеш отново да ходиш на училище, да се срещаш със съученици.
    Относно общуването ти с хората смятам, че е напълно нормално да не ти е приятно да общуваш с всички хора на този свят. Когато някой не ти допада не е нужно да се насилваш и да общуваш с него. Дори някои хора страдат именно от това, че не могат да заявят позицията си, не могат да отказват и да подминават неприятните за тях хора и ситуации. Така, че това, че ти го умееш по-скоро би трябвало да те радва.
    Ти сигурно се притесняваш, че баба ти, дядо ти и леляти са ти роднини и би трябвало да можеш да общуваш с тях. Но това, че ти са роднини не винаги значи, че са ти БЛИЗКИ хора. Ако не ти е приятно - не се притеснявай, просто уважи чувството си. Наблегни на общуването си с хората, които обичаш и с които ти е приятно да бъдеш.
    Опитай се през времето, в което си си вкъщи да се отдадеш на любимите ти занимания и не забравя, че това е само един период от твоят живот, които скоро ще свърши.

    Желая ти бързо възстановяване и успех!!!

    Поздрави:Радка Цонкова

    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

     

    Въпрос:

     

     

    22. Здравейте!
    Незная точно, но се надявам това което ще питам да е във вашата област. То не е точно проблем, незная как да го определя и затова направо ще обясна за какво става дума.
    След раждането на сина ми преди 11 месеца в моментите на кърмене или преспиване започна едно броене. Например, докато го кърмех броях книгите по равтовете пак и пак или всичко що може да се брои и има някакво подобие. Мисля, че го правх особено при нощното кърмене с цел да не заспя уж или когато исках да не гледам постоянно часовника колко време е минало от как кърмя или го преспивам. И сега това броене продължава независимо, че съм изброила всичко що може да се преброи в стаята, сега не кърмя, но се преспиваме на ръце в повечето случаи за мое съжаление и аз пак си бройкам. В момента на броенето се усещам и искам да спра, досадно ми е и си завартам на другаде галавата и пак намирам нещо за броене.
    Това на какво прилича? Досадно ми е това което правя, но май е някакъв навик вече. И що за "хоби" е това? Има ли обяснение това? Искам да спра, но повярвайте не мога, изнерва ме това.

     

    Здравейте,
    броенето е техника, която се използва за разтоварване след психическа преумора или преживян стрес. Понякога, когато сме преживели нещо подобно, ние неосъзнато прибягваме до варианти за разтоварване и броенето е един от тези варианти. Раждайки детето си Вие малко или много трябва да промените начина си на живот. Това от своя страна е свързано със стрес. Отказвате се от много приятни занимания, тъй като за сега нама да имате време за тях. Разполагате с по-малко време за сън. Фигурата при някой майки сащо се променя. Някой майки нямат и емоционална подкрепа от мъж, което допълнително я натоварва, особено през първите месеци от появата на бебето.
    Помислете дали има и друго нещо, което да Ви безпокои и ако има се опитайте като начало да си го признаете и така ще имате голям шанс да го решите. Естествено, ако имате желание за това.
    Когато усетите, че броите не се концентрирайте в това и не се опитвайте да спрете. Опитайте се да не го приемате, че Ви е проблем, а че е следствие от напрежение през деня. Когато се стабилизирате ще видите, че броенето ще спре.

    Поздрави: Радка Цонкова

    ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Лъжа, завишени очаквания"

     

    22. Здравейте! Имам един въпрос:Имам двама сина-на 12г. и 6г.,големият ми син от скоро време /близо месец/усещам,че ме лъже за незначителни неща.Например,като му давам пари за закуска/за училище/,той не яде ,а на мен казва ,че си купува ядене,а си купува чипс /например/.Но аз го усещам,че ме лъже,защото,като си дойде е гладен като вълк.И приятелски му казвам/отношенията ни са много добри и се занимавам много с него/-"Маме,кажи ми честно купи ли си нещо да ядеш в училище?".А той ми отговаря:"да".И аз казвам:" добре".След 5-10 минути идва сам и ми казва:"Мамо ,аз те излъгах,не сам си купил закуска.Купих си сладолед/например,все е нещо различно/.Въпреки всичко му казвам ,че не трябва да се лъжем,че лъжата е най-лошото нещо...т.н.А с малкия ми син няма такъв проблем,затова се страхувам да не започне да подражава на батко си.А се стахувам и за големия, да не станат в бъдеще лъжите му по-големи.Посъветвайте ме какво да предприема,как да подходя към едно 12 годишно момче?Никакъв проблем съм нямала досега с него,отличник е и ходи на училище с голямо желание.Благодаря Ви.Поздрави-Жана

     

    Здравейте,
    в днешно време децата са натварени с много отговорности. Повечето родители се стремят децата им да посещават колкото се може повече курсове на различна тематика. Очакванията от самите родители спрямо децата също са завишени. Вече в ранна възраст все повече деца учат западен език, а в последствие - втори, трети. Това разбира се е много добре и необходимо. А още повече в съвремения свят тези познания са предпочитани.
    Именно поради многобройните си отговорности и задължения някои от децата прибягват до лъжа, с цел да улеснят ежедневието си. Радвайте се, че Вашият син все пак си признава, че е излъгал. Поощрете го за това. но все пак поговорете с него какво означава лъжата и как се чувствате Вие самата когато той Ви лъже.
    Имайте предвид, че той навлиза в пуберитета. А това е една доста сложна по своите характеристики възраст. Освен това нуждите на Вашият син няма да бъдат само да си купи закуска през деня. Той ще започва да иска да излиза например със своите приятели и извън училище, ще иска да посещава кафенета, да почерпи приятелката си например, да ходи на кино. Давайки му определена сума пари, той ще трябва да сам да прецени какво може да направи с нея. А по Вашите думи разбирам, че той се оправя, тъй като не Ви иска допълнително джобни пари. Това също е за поощрение.

     

    Опитайте се да дадете и повече свобода на Вашият син, защото тази негова нужда ще се завишава все повече с навлизайки в пуберитета.

    Поздрави:Радка Цонкова

    ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

     

    Въпрос:

    "Трудно заспиване, чувствително дете, сигурност, доверие, приетост, спазване на уговорка"

     

    23. Дъщеря ми е на 4г. Много емоционално, независимо дете, с почертана индивидуланост.

    От известна време и се промени начина на заспиване. Чета и приказки, след това иска да си слуша тихо песнички преди лягане , след което тъкмо, когато реша , че е заспала и касетката свърши, започва тормоз от нейна страна. Започва хленчене, плачене, ,,искам още'', ,,искам някой, на който не му се спи да ми чете още''-т. е. аз, защото живеем двете. Казвам и хайде, заспивай, прочетох ти достатъчно, тя продължава с плачене. Второ ходене в тоалетната. След това започва да си спомня всички несправедливости от деня- кой какво и казал, на кого вече не е приятелка. Все едни тъжни неща. Заспива след голямо убеждаване от моя страна.
    Интересното е, че когато я взема от градината почти нищо не ми разказва тогава, отговаря ми много несъществено за това какво се е случило през деня, започва да си планира вечерта- какво ще правим, ще играе ли с приятели, ще и пусна ли любима касета и така.

    Сутрин не мога да я събудя, винаги закъснявам за работа. Не плаче , но пак е с планове какво ще взма за градината, с кое дете ще го сподели, за последно да си нагледа играчките. Аз съм много изнервена и стресирана, бързам, примирам, че закъснявам, а тя една спокойничка, свежа. По пътя в бързината я питам защо снощи пак е плакала при заспиване,тя ми отговаря небрежно, нещо, че е била изнервена , че някое дете не си е играло с нея и , че това, че е плакала си е наша тайна. Обещава да не го прави вече и всичко е добре, до следващото заспиване. Наскоро при разбора на ситуация, в която беше ми каза:,,на градината ми казват тук се слуша, в къщи ще се глезите, а то и в къщи трябвало да се слуша''.

    Горкото дете, вече е в състояние да си прави изводите и сама. А аз пак се ужасявам, когато си помисля за заспиване.

     

    Здравейте,
    наистина дъщеря Ви е едно чувствително дете. Радвам се, че тя сподела с Вас преживяванията си от детската градина. Опитайте се да запазите тези взаимоотношения и за напред. За  детето родителската любов се изразява във форманта на усещана за сигурност, доверие и приетост, което дава и една положителна самооценка. Това, че не Ви споделя преживяваниата си веднага след като я вземете от градина е нормално. Ние възрастните също споделяме тогава когато почувстваме потребност от това. Явно Вашата дъщеря има тази потребност точно вечерта. Може би в детската градина, както и тя Ви е споделяла, има неща в отношенията с връстниците които не й харесват и тя ги преживява. Но отделяйки й достатъчно внимание, изслушвайки я, питайки я за чувствата, които изпитва, този период ще отмине.
    Започнете да я слагате малко по-късно да заспива, за да бъде по-изморена. Нека да има и физическа активност преди самото лягане - това разтоварва психическото напрежение от деня.
    Бъдете и по-твърда когато кажете, че вече е време за лягане. Договорете се предварително - например кажете й, че ще прочетете една приказка, след което ще си лягата защото сте уморена. Спазвайте си уговоркта.

    Приятен ден!

    Поздрави:Радка Цонкова

    ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

     

    Въпрос:

    "Емоционално насилие в училище сред връстници"

     

    25. Здравейте, днес приятелка от читалището ни ме повика да ми даде нещо.отивам аз(майка съм на 2 деца,момче на 13г. и момиче на 10г)и тя ми дава едно писмо адресирано до читалището, но отнасящо се до мен в което пише следното:СИЛВА-МАЙКАТА НА ГЕОРГИ И ЮЛИАНА ОТ ТАНЦОВИЯ СЪСТАВ Е ЦИГАНКА - ПО БАЩА.:От почти половин година синът ми се оплаква че някои от класа го наричат циганин(искам да отбележа че не съм расистка и нямам нищо против тях но аз и родителите ми не сме цигани),но детето се обижда.Докато бяха само приказки не обънах внимамие и го взех за децко заяждане,но днес силно се притесних,че детето ми е подложено на сериозен тормоз.Притеснява ме и факта,че писмото не е изпратено на домашния ми адрес,а в читалището.Имам някои съмнения от къде идва,но не съм сигурна.Мисля да отида в училището и да кажа на целия клас че ще дам писмото за грфологична експертиза и ще ги помоля да напишат нещо на лист за сравнение(разбирасе ще е блъф)така да принудя този от който идва тормоза над сина ми да се стресне и да потърси контакт с мен.Незнам обаче ако се окажат моите подозрения вярни това дете в което се съмнявм наистина ще ме убеди че се нуждае от консултация-то е момче което от първи клас се опитва да е тартор,и не само се опитва,а успява тормози моят син и още едно момче,като се представя за приятел и на двамата,а в същото време настройва единия против другия.Незнам много стана,но ви моля дайте ми съвет как да постъпя-дали да махна с ръка и този път.Надявам се на бърз отговор и ВИ благодаря предварително.С УВАЖЕНИЕ СИЛВАНА ДИМИТРОВА-СОФИЯ,ГОРНА БАНЯ

     

    Забравих да спомена ,че синът ми играе народни танци,тренира волейбол и е прекрасен и в двете.Пътува и с танците и с волейбола,както в станата така и в чужбина,и може би всичко идва от завист.благодаря

     

    Здравейте, явно синът Ви е подложен на системен тормоз от страна на някои деца от класа. Това за него сигурно е доста неприятно. Радвам се, че споделя всичко това с Вас. Явно имате добра връзка помежду си и доверие един към друг. Правейки това, синът Ви все пак прави първата стъпка към преодоляване на този проблем. Радвам се, че е и успял да се развие в толкова много сфери. Права сте, че това може да е повод на завист от страна на някои съученици. В тази възраст интереса към живота на другите е много голям. Но понякога човек не винаги може да си помогне сам. Предполагам, че той има нежда от помощ. Много е важно да усети в този труден за него момент Вашата подкрепа. Покажете му, че се интересувате от това какво става в класа с този проблем. Попитайте го как вижда той решението на проблема, как би могъл да го разреши, какво ще му е нужно за това. След което опитайте се заедно да изпълните точките, които той е набелязъл. Ако трябва / в краен случай / може да си смени училището.
    Много е важно да поговорите с класната на сина Ви. Опитай те се заедно да помислите как можете да решите проблема. Потърсете и училищния психолог. Обединявайки се може би по-лесно ще намерите верния път.
    Имайте предвид, че синът Ви вече е в една възраст, в коята намесата на родители / тук имам предвид директния контакт с детето, в което се съмнявате, че е писало писмото/ може да бъде приета от останалите в класа като липса на доверие към сина ви и след това той да бъде подиграван двойно повече. Така, че дате му смелост с подкрепата си и нека той да се опита сам да вземе решението.

    Желая Ви успех и скорошно решение!

    Поздрави:Радка Цонкова

    ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Хиперкинетичност, хиперактивност"

     

    26. Здравейте!Имам дете на 5,5-6г.През м.септември ще направи 6г. и тръгва на предучилищна.Той е хиперкинетичен и твърде агресивен.Не успява да си задържи вниманието повече от 15 мин.Единствено пред компютъра може да се застои дълго/ако го оставя дори цял ден/ и пред телевизията.Гледат се само предавания,в които има бой.Другите не му били интерестни.Вече и книжки не обича да му четем.Когато започне да се занимава с нещо,бързо губи търпение и се отказва.Особено в моментите,когато трябва да положи усилие.Ако нещо не се получи както той си е решил-блъска,тръшка и обижда.Казват,че в градината нямат проблем с агресивността му,само дето бил много разсеян.Винаги сме в уважавали мнението му.Имаме бебе на 6м,но проблема е от много преди това.С раждането на бебето,той стана малко по-самостоятелен.Дори на масата не спира да подскача и да се разхожда докато яде.Вечер спи неспокойно.Страх го е да спи сам в стаята,въпреки,че никога от нищо не е бил плашен.Когато му се караме,уж знае че не е прав,но месля че не достига до съзнанието му.Не зная как трябва да се отнасям с него.Все пак започва да учи и трябва да полага усилия.Трябва да разбира кое е лошо и кое добро.

     

    Здравейте,
    незнам дали детето Ви е с диагноза хипекинетичност или Вие ползвате термина просто като описание.
    Хиперкинетични обикновено са много подвижни и активни деца, които често нарушават дисциплината и правилата в дома си и в училище, тичат, катерят се, въртят се, постоянно говорят, постоянно се движат и понякога стават неудържими. Обикновено те са импулсивни и се отличават с  бързо сменящи се настроения. Импулсивността се демонстрира като припряност, нетърпеливост, трудност в изчакването на реда, често прекъсване когато някой говори. В училище те са дезорганизирани, не внимават в час, не се задържат дълго време на едно място, стават често, разхождат се, отговарят преди да са чули въпроса добре.
    Тези дацеа обикновено имат нормален или по - висок от средния интелект. Твърде често имат и някакви специфични способности.
    Понакога тяхната свръхактивност, неспособността да се съобразяват с правила и изисквания, се приема от възрастните като предизвикателно и преднамерено поведение, което често води до неразбиране и погрешни реакции. Това може от своя страна да насочи децата към антисоциално поведение. Твърде важно е чрез разкриване на техните силни страни и умения, да се стимулират към различни дейности.
    Добре е, вместо да санкционирате поведението на детето, си да се опитате да му създадете добро самочувствие. Подходяща за хиперкинетичните деца е работа с психолог. Но е добре  да участва и цялото семейство. Трябва да се работи върху това, което може детето. Също така с дефицитите на вашето дете могат да започнат екипна работа различни специалисти като логопеди и др..
    Относно филмчетата с насилие, които гледа детето Ви, можете да поговорите с него и да му обясните, че това в реалния живот не е социално приемлива форма на общуване. Децата в тази възраст трудно правят разлика между реалност и фантазия. Освен това създайте строго регламентирани правила и следете за тяхното спазване. Постарайте се да има спокойна домашна атмосфера.
    Продължавайте да ограждате Вашето дете с любов и внимание!

    Поздрави:Радка Цонкова



    Успех!

    -Въпрос:----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    "Самонаказване при детето, физически наказания"

     

    27. Здравейте!
    Историята е следната: тъй като ходя на работа /от както детето ми навърши 11 месеца/, гледат го родителите на баща му и винаги когато си го взимам той е много щастлив и ме чака на вратата като по часовник, но след секунди започва да се удря по главата с двете ръчички и да вика На-на. Сега вече се удря дори и когато направи някаква беля /аз без да му направя забележка/ той започва да се самонаказва, както и когато сменяме памперса, когато се е наакал. Обяснявам му, че така не трябва /той е на 1,6 год. в момента/, но нещата пак се повтарят.
    Аз си обяснявам това поведение с това, че той сигурно се чувства виновен и затова съм го оставила при баба му.
    Да си призная лекичко съм го удряла по ръцете когато бърка по контактите или по памперса, когато прави неща които застрашават живота му, но просто за да го сплаша малко за да не посяга пак към тях.
    Иначе е много лъчезарно, контктно и палаво дете.

     

    Здравейте,
    радвам се, че вашето дете като цяло е лъчезарно и контактно. Това означава, че не е нарушена привързаността му и комуникативната му способност. В днешно време, все повече деца са отглеждани от своите баби и дядовци, а някои ходят на детски ясли, други си имат детегледачки.
    Добре е да се опитате да не наказвате Вашето дете удряйки го леко, тъй като в тази възраст децата попиват моделите на поведение на родителите си и своите близки. И това може да се окаже причина за реакциите му. С напредване на възрастта на детето ви е добре да насочите възпитанието към обясняване на това което не трябва да се прави и научаване на  поемане на отговорност спряма дадена негативна според вас постъпка, вместо да използате физически наказания. Например, ако детето е бутнало скъпа ваза, по-добре ще бъде да почисти парчетата и в слючая не е необходимо да му се обяснява, че не трябва да бута вази, тъй като това едва ли ще го е направило нарочно, по-скоро от невнимание, което е нормално за детска възраст. В случая почистването на тези парчета е нещо много важно за развитието на детето, то се учи на поемане на отговорност за своите постъпки.

    Много често се случва родители да се карат на децата си или да ги наказват физически или с лишения, без да обяснят ясно и на езика на детето защо го наказват и какво е лошото на извършената от него постъпка. Така вместо да възпитавате детето и да оформяте усещане за добро и зло, рсикувате да се появи тревожност у детето или да стане просто изпълнител на “инструкциите” от страна на родителите си, а да забравя собствените си потребности. А такова дете в тинейджърска възраст много лесно ще ипълнява и “инструкциите” на своите връстници, а ако те са неприемливи, тогава нещата биха станала много по-трудни.

    Освен това когато детето извърши “нещо нередно” и вместо разговор получава упреци, тогава се получава духовно отдалечаване между членовете на семейството. Така вместо детето да сподели свое затруднение например и вие заедно да намерите решение за него, то ще го направи в най-добрия случай с приятел или със съвсем чужд за него човек, който може съвсем да не е доброжелателен.
    Освен това когато прави така е хубаво да опитате да не му обръщата внимание, тъй като е възможно да го прави, за да привличе вашето внимание. Това е също характерна черта за децата в тази възраст. Нормално е да му липсвате и да предпочита да бъде с Вас. Опитайте се през времето когато сте заедно да имате повече общи занимания, които ще могат да компенсират липсата Ви през времето когато сте на работа.

     

    Поздрави: Радка Цонкова

    -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

     "Забавено интелектуално развитие"

     

    28. Здравейте!
    Имам нужда от съвет и реших да се обърна към вас,надявам се да ми помогнете.
    Синът ми е на 4.5г.,но развитието му е по-бавно.Все още неможе да говори,каэва отделни думи,но и те не са изчистени,незвучат ясно,а изречения изобщо неможе да прави.Неможе да ходи стабилно,да се изкачва по стъпала,постоянно пада и пристъпя само на пръсти.Напикава се ,неосъэнава че нетрябва да го прави в гащичките.Незнам какво да правя,децата го избягват,а аз незная как да му помогна!

     

    Здравейте,

    добре е Вашето дете да започне корекционна работа с екип от специалисти, колкото по-рано, толкова по-добре. Като начало е добре да направите консултация с психолог, който да изследва степента на умственото изоставане и да установи какви точно дефицити има в развитието му и да Ви препоръча необходимата терапия при него.
    След което е добре той да Ви насочи съм детски психиатър, който от тук нататък ще следи развитието му. А една от основните терапевтични работи би трябвало да бъде с логопед, който се занимава именно с деца със специални образователни потребности. Съчетавайки логопедична и психологична работа / минимум по две занимания на седмица/ би богло да донесе извистни подобрения относно развитието на познавателните процеси / памет, мислене, въображение/, фина моторика, говор.
    Освен това в психологичната работа може да бъде включена и работа за изграждане на социални умения чрез игрова методика например, която може да допринесе за подобряване в общуването с връстниците. Трябва да се работи за обогатяване на предметния свят на детето.
    Надявам се да съм Ви била полезна с тази информация.

    Желая Ви успех!

    Поздрави: Радка Цонкова

     

    -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    "Палаво дете, изнервена майка"

     

    29. Здравейте, имам позната, която има дете на 3 години и половина и е доста палаво и глезено. Майката непрекъснато крещи по детето и дори понякога го удря. На какво се дължи това отношение на майката към детето и трябва ли майката да посети някакъв терапевт? Това проява на омраза ли е спрямо детето или просто забързаното ежедневие е изнервило майката?

     

     Zdraveite. Imam poznata koiato ima dete na tri godini ipolovina koeto e dosta palavo i glezeno abe s dve dumi dete s harakter. Maikata neprekasnato kre6ti po deteto i dori poniakoga go udria.Na kakvo se dalji tova otno6enie na maikata kam deteto i triabvali maikata da poseti niakot terapevt.Idali e niakakva omraza kam deteto ili prosto zabarzanoto i izto6titelno ejednevie e iznervilo maikata,a sa6to i deteto. Blagodaria vi predvaritelno za otgovora.

     

    Здравейте,
    отношението на тази майка към детето й по Вашите думи наистина изглежда притеснително. Децата имат нужда да бъдат обградени от любов и внимание, особено в тази възраст. Възможно е майката наистина да не се чувства психически добре, но това не я оправдава според мен, тъй като детето с нищо не е заслужило едно такова агресивно поведение от страна на майка си. Когато човек преживява вътрешни психологически конфликти е нормално. Дори в повечето случаи, след като той ги е преживял, преминава на по-високо духовно ниво. Но не би трябвало в такива моменти личната неудовлетвореност да рефлектира върху хората, които го заобикалят. Възрастните, които са засегнати от такова поведение, ако наистина обичат човека и ако това не продължава прекалено много, прощават. Но едно дете би станало прекалено тревожно в такава ситуация, би си изградило ниска самооценка, тъй като майката не му показва, че е значимо и биха се появили ред други негативи.
    Наистина е добре майката да посети психотерапевт, но при провеждане на психотерапия е най - важното човек сам да пожелае да се подложи на такава.

    Поздрави!

    Поздрави:Радка Цонкова

     

    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Ревност към второто дете"

    30. Здравеите!Синът ми е на 13 години и ние със съпруга ми много искаме второ дете.Само като му спомена,че може да има братче или сестричка и започва да нервничи,и изтъква много причини да се откажа.Това не ме притеснявя чак толкова,а наЙ-вече факта,че ако забременея и ще се самоубие-това постоянно го повтаря.Също така ако съм бременна изобщо да не се показвам пред неговите приятели..и куп други причини.Помогнете ми как да преодолея този проблем?Това ревност ли е?А за самоубииството?

     

    Здравейте,
    ревността на вашия син е разбираема, но е добре да му обясните, че вие също имате право да планирате и осъществявате събитията във вашия живот, тъй като това засяга не само неговия комфорт, а и вашия избор на начин на живот. От написаното от вас се разбира, че зачитате мнението и желанията на вашия син като проявявате внимание и уважение към него като родител. Добре е да имате в предвид, че той се намира в началото на труден период, т. е. пубертета и този период ще продължи няколко години. От тази гледна точка би било добре да се опитате да изместите фокуса от създалия се проблем и да потърсите други причини и основания за острата реакция на детето ви ( ката не изключваме разбира се нормалните такива реакции при поява на новото дете в семейството) Хубаво ще е да изясните, разбира се с подкрепата на вашия съпруг, позициите и различията в отношенията между родители – деца и партньорски брачни взаимоотношения ( взимане на решения, право на личен избор, поемане на отговорност). Опитайте се да поговорите с детето си и за това, че след появата на бебето ще продължите да го обичате по същия начин и че дори ще имате нужда от неговата помощ при отглеждането и възпитанието му. Бъдете твърда и категорична когато излагате вашите доводи за желанието да имате бебе, но изслушвайте внимателно и съпричастно неговото мнение. Попитайте го от какво точно се страхува и притеснява. Постарайте се да включите в разискването на този проблем и бащата, като би било добре и той да бъде така твърд при разговора и същевременно и съпричастен.
    Можете също така да потърсите подходяща литература по този проблем. В момента в книжарниците има доста голям избор на книги с тематика за възпитанието на децата и проблемите, свързани с това.
    Уважавайте вашите желания, може би до този момент не сте ги отстоявали достатъчно и поради това синът ви в този момент отново се опитва да ги пренебрегне.
    Пожелавам ви късмет!

    Поздрави:Радка Цонкова

    -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

     "Проблем с детската градина, нежелание за посещение на детска градина, протест"

     

    31. Здравейте,
    Пише Ви майка на момиченце на 3 годинки. Напоследък имам следния проблем с детето. Но първо малко предистория. Преди около месец се наложи да прехвърлим детето от ясла в детска градина. И от там започнаха проблемите ми с нея. В началото - първите 2 седмици - много малко проблеми, като изключим мрънкането сутрин. След това започна истински АД. Сутрин направо я влачим, заедно с лелите, за да можем да я накараме да влезе в стаята с децата. Никакви думи и обещания не помагат, ниакви прегръдки, целувки, подаръци и играчки. Говорим и вкъщи, обясняваме се надълго и широко, но резултата е нулев. Стана още по-лошо с това, че е обявила бойкот на яденето в детската градина. По думите на учителките и лелите - сяда на масата и не се докосва до нищо. Другите деца и изяждат яденето, лелите се опитват да я хранят, но тя "затваря уста" за храната и започва истерично да крещи.
    Има изградени навици за хранене от яслата (ходи на ясла от както навъши 1.5 годинки). Може да се храни и облича сама, но когато тя пожелае. Иначе има изградени хигиенни навици. Но бойкота на храненето е нещо, с което не могат да се спавят в градината. Признавам и аз понякога имам проблеми в къщи с храненето на детето, но те са много редки.
    Моля за съвет, какво да направим като родители, за да намалим този "стрес" от смяната на обстановката за детето.
    Благодаря предварително.

     

    Здравейте,

    От писмото ви разбирам, че сте доста разтревожена и основателно притеснена от опозиционното поведение на своето дете.
    Радостно е, че за въпросния (сравнително кратък) период от време имате много точни наблюдения и изчерпателни констатации относно състоянието и реакциите на дъщеря ви, което говори за добра връзка между вас.Може би това е вид протестно поведение. Възможните причини за тревожността и опозиционното поведение на детето могат да бъдат различни. По принцип промяната на средата е стресова ситация за всяко дете, особено на тази възраст. От написаното от вас става ясно, че дъщеря ви е много чувствително дете, а това допълнително оказва влияние. Липсата на хората, коите досега са се грижили за нея и привикването към конкретната обстановка в яслата допълнително може да я тревожи. Възможно е да се касае за действащ фактор в новата обстановка и обкражение ( авторитарен тип поведение от страна на учител или помощен персонал, наказания и заплахи или агресивно отношение от страна на друго дете). Семейната атмосфера е също много важна при справянето с подобен проблем, както и за цялостното развитие на личността на детето, в тази посока е добре да преогледате за възможен източник на допълнително отежняване на ситуацията. Можете също да изследвате рисунките и игрите на вашето дете, те дават сигнали за състоянието му и за нещата, които най-много го вълнуват за момента. Децата съвсем откровено пренасят на белия лист проблемите си, докато при възрастните действат много защитни механизми и когато са налице лични проблеми не се дава толкова лесно гласност на проблеми на съзнателно и несъзнателно ниво. Можете да и предоставите няколко кукли , но да има голяма кукла, кукла-бебе, кукла – мъж и други. Много е вероятно вашето дете да пренесе върху сюжета на игра с куклите своя проблем и това да помогне на вас самата за изясняване на ситуацията. Освен това и чрез този игрови метод тя ще се  разтовари като пренасочи негативите върху куклите. Този метод може да се използва и при други възникнали проблеми в детска възраст.

      Тревожността на дъщеря ви за момента е доста завишена, затова ще бъде добре, ако е възможно, временно да спрете посещенията в детската градина до момента на подобрение на състоянието и. Ако проблема продължи да се задълбочава във времето се обърнете към специалист – детски психолог.
    Желая ви успех!

    Поздрави:Радка Цонкова

    --Въпрос:-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    "Тинейджърска възраст, проблеми в училище, асоциално поведение, дисциплина в час"

     

    32. Здравейте! Имам син на почти 17 години. От 5 клас имаме проблеми в училище. Непрекъснато ни викат и се оплакват - първо, че не внимава в час, после, че не иска да учи по определен предмет и така до днес -желанието му за учене се е изпарило вече почти на 100%. Преди 3 години кандидатства и го приеха в езикова гимназия. Започна с голямо желание да учи. Но понеже там се учи по 10-12 часа на ден, а той изпитваше големи затруднения да стои на едно място и съответно да се съсредоточи, започнаха проблемите и там. Един месец след началото на учебната година ме извикаха в училище и започнаха да ме обработват да го местя в друго училище, защото не бил за там. Той е много умен и запомня всичко много бързо, само да поиска - всички учители винаги са го подчертавали. Може би това допълнително ги кара да мислят, че той прави всичко нарочно и не иска да учи напук и т.н. До преди 5 клас той беше пълен отличник и ходеше с голямо желание на училище. Когато започнаха проблемите с учители в 5 клас, госпожата от 1 до 4 клас ми каза "Той винаги е бил палав, но аз никога не съм го оставяла да скучае в час и затова никога не съм имала проблеми с него". За съжаление тези думи повече не ги чух поне от един учител. Опитвали сме с всякакви наказания, лишения, с добро, но няма никакъв ефект. Разбира се, той вече пораства, последната учебна година няма никакви оплаквания от учителите, че пречи в час. Но нежеланието за учене и ангажираност в час и в къщи за подготовка на уроците си остава. Тази година класната му направи всичко възможно да ни остави в невидение, че отсъствията му са станали и минали бройката 15 - максимума в правилника за училището (повечето са от закъснения) и го наказаха с най-тежкото наказание "Преминаване в самостоятелна форма на обучение". Предни наказания нямаше и поне не сме били уведомени за такива. Заедно с всичко това няколко учители поради отрицателното си отношение към него отпреди, почти не го изпитваха през годината и го оставиха на няколко изпита. Останаха му 2 за наесен. Сега макар и с големи усилия учи за тях. Ще ги вземе - сигурна съм, ако не са решили нещо друго учителите разбира се. И след това, в тази трудна възраст той остава на улицата без никакви задължения в училище. От това се страхувам, защото всички знаем какво чака нашите деца навън. Моля да ме посъветвате как да постъпим оттук нататък - не можахме да предотвратим тази ситуация, но не мисля, че синът ми е виновен за всичко това - макар и почти вече мъж, той все още е дете.
    Благодаря предварително!

     

    Здравейте,
    това че описвате сина ви като дете с възможности го потвърждава и факта, че е бил приет в езикова гимназия, където всички знаем, че изискванията за кандидатите са много високи. Наистина е неприятно, че не е намерил разбиране и подкрепа от страна на учителите, като изключим изказването на учителката, която го е обучавала от първи до четвърти клас. В днешно време все повече се говори за индивидуалния подход който трябва да имат учителите към учениците си, но все още не се прилага така масово по училищата. Би трябвало отношението им към децата да е според техните индивидуални особености и когато някои от децата им има по-различно поведение, би трябвало да направят всичко възможно да решат проблема, а не бързо да се отърват от проблема, изгонвайки детето от училище например. Старайки се да се реши проблема от страна на учителя, търсейки разбира се и намесата на колеги и специалисти говори за професионализъм и желание за работа. Явно вашето дете не е имало възможност да попадне на такъв тип преподвател.
    Много често различното поведение на децата говори за наличието на талант или на наличие на възможности, които са характерни за по-голяма възрастова група деца. Вие пишете, че синът ви бързо и лесно усвоява материала.Обикновено такива деца наистина скучаят в час поради "лесността на задачите" които се решават в час. Подходът с такива деца би трябвало да е насочен с даването на индивидуални и повече задачи на детето, с цел мотивация.
    Друга възможна причина може да са някакви вътрешни противоречия в сина ви, някаква преживяна травма в детска възраст, неразбирателство със съученици. Опитайте се да си поговорите на тази тема с него, без да се обвинява. Изчакайте удобен момент, усетете кога самият той е предразположен за такъв тип разговор, защото ако той е на друга вълна и няма желания за провеждането на такъв сериозен разговор - няма да се получи. Ако след разговора прецените, че има неща, които го притесняват можете да се опитате да го склоните за посещение при специалист - психолог, който ще се опита да му помогне.
    Не пишете за наличието на сериозни междуличности проблеми в семейството най - вече свързани с него. Което от своя страна би трябвало да ви успокои, че детето ви не е никак лошо само поради факта, че не е намерило разбиране в училищната среда. Продължавайте да го обграждате с любов, внимание, но се опитвайте и да му давате известна свобода и му гласувайте доверие. След като напусне училище той все пак остава с вас, а не на улицата. Не се притеснявайте, след като в семейството има разбирателство и любов, разбира се в границите на нормата, не би трябвало вашият син да тръгне в "грешната посока".

    Желая ви много щастие и приятни мигове с вашия син!

    Поздрави:Радка Цонкова

     

    ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Тревожност в яслата"

     

    33. Здравейте!Много съм притеснена от реакцията на детето ми към яслата.Той е на 1г.и 8 м.и днес за 4ти път го водих за по 1 час на ясла.Вече започна да спира да плаче и да се заиграва с децата.Проблема е ,че след това е много изнервен,направо не е на себе си.Днес бяхме на детси рожден ден.Когато влязохме и забеляза повечето деца ,се вкопчи в мен и започна да плаче неистово.Това ми е ясно .Но ме притеснява много факта,че през цялото време се стряскаше от най-малкото нещо ,не играеше с децата ,по-скоро се страхуваше от тях,не искаше да прави нищо ,включително да пие сок ,което до сега не се е случвало,плачеше ,ядосваше се ,а детето ми е изключително общително ,радва се на всички,когато види друго дете го прегръща и целува,винаги пее ио танцува и не се страхува от нищо.Сега е корено различен и видимо изнервен и уплашен.Въпроса ми е може ли състоянието му да остане така,да спра ли опитите с яслата,как ще ме посъветвате да постъпя.Пропуснах да спомена факта ,че от 4 дни когато се приспиваме ,също изпада в подобни състояния и като цяло само в къщи е сравнително спокоен,вече не иска на разходки ,на люлките и т.н.Благодаря ви много.

     

    Здравейте.
    До колкото разбирам в момента детето ви е доста тревожно. Но все пак са минали само ниаколко дни от започването му в детската ясла. Има един адаптивен период, през който минават децата в тази вазраст, които посещават такова заведение. Ако след седмица - две детето продалжава да има повишена тревожност и имате вьзможност да го погледате още малко вие, ще е по-добрият вариант. Някои деца не могат да свикнат в яслите. Периода от 0 до 3 години се характеризира с изграграждането на доверие кьм света и хората, изгражда се чувството за сигурност и всичко това става чрез отношението на майката кьм детето. Колкото е "по-близо" до детето и по-грижовна, толкова по-добре ще се формират тези чувства. След навьрашването на 3-та година на детето започва етап на формирането на други качества. Поради което спокоино можете да помислите едва тогава да дадете детето си на детска градина, но напоследак все повече майки работят и се налага децата да посещават детска ясла. В това няма нищо лошо, но стига децата да свикнат в новата обстановка. А във вашия случай, ако детето не свикне, просто можете да изчакате до периода за детска градина, тогава, ако има подобен проблем в началото, можете да му обясните кьде отива, какво ще прави там, че вечер ще го взимате и т.н. Ще можете да отговорите на всички негови вьпроси, сварзани сьс страховете му.

    Желая ви по-скоро детето ви да свикне в детската ясла Very HappyПоздрави

    -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Отказ за говорене в непозната среда и с непознати хора"

     

    34. Имам дете на 4г. ходи на градина вече година, но беше много трудно. От известно време започна да ходи с желание,виждам че се чувства добре. Г-жи те направо не можеха да повярват на промяната в него. Храни се отлично. Казва когато му се ходи по голяма нужда, преди отказваше, облича се и се саблича сам и в къщи стана много самостоятелен. Но миналата седмица имаше посещение при логопед след което направо изпада в истерия сутрин когато трагваме за градината. Логопедът ми препорачва консултация с психолог.
    Незнам точно как да постапя. С мен разговаря и когато го карам да ми каже нова дума я повтаря точно. Доваршва започнатите от мен изречения,  приказките които четем заедно. Разказваме си филмчета, но в градината не приказва. Отговаря кратко с да и не. Логопедът е искала да рисува и да назовава това което рисува,той отказал. Когато рисуваме познава цветовете, но ми ги показва. Дай ми син,ч ервен и т.н познава ги но наистина не ги назовава.

     

    Здравейте.
    Не можах да разбера от писмото ви дали преди посещението при логопеда детето е общувало свободно с децата от детската градина.
    Възможно е да е получило стрес, следствие от тази среща с логопеда. Може би детето точно в този момент не е било подготвено за това посещение и му е бил нужен предварителен разговор за това къде отива и какво ще се случи в кабинета на логопеда. Неизвестността плаши децата и поради това е хубаво да им бъде обяснявана всяка нова ситуация, която е малко по-различна от обикновените и ежедневни ситуации.
    Въпреки че вече детето е преживяло негативно тази ситуация не е късно да опитате сега да му обясните защо сте го завели на логопед и с какво се занимава той. Опитвайте се да се придържата към истината защото децата усещат лъжите и в момент като този, имам предвид, че детето сега е тревожно, истинктите му са засилени и то много лесно може да усети дали го лъжете.
    Поведението на детето, което ми описвате не мога много да коментирам, тъй като е редно то да се види от специалист. Можете да направите консултация с психолог на живо, който ще може след като е наблюдавал детето да ви отговори доста по-конкретно от мен.
    От този инцидент е минало доста малко време. Възможно е след като проведете разговор с детето и като минат още няколко седмици симптомите напълно да отшумят. Децата в тази възрастова група доста бурно преминават през различни психични състояния.
    Това че не иска да говори извън семейството означава, че ще е добре с детето да се проведе корекционна работа с психолог и логопед, чрез специална методика, но след като се поуспокои малко.

    Успех!

     

    Поздрави:Радка Цонкова

    ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Проблеми в училище, желание за разбиране и изслушване"

     

    35. Здравайте,много ми е трудно да напиша това писмо.Напоследък имам много проблеми-в училище,с приятелите ми и в семейството ми. Миналата събота направих нещо много глупаво-пих алкохол, знаейки докъде може да доведе, защото пия и антибиотик.Стигна се до линейка. За пред майка ми и баща ми съм го направила , за да се почувствам щастлива, само аз си знам защо го сторих. Мислят, че съм го преодоляла, но аз не смятам така, имам нужда от помощ, консултация при психолог може би, някои който да ме изслуша, без да ме обвинява и да се опита да ми помогне. Приятна седмица.

     

    Здравей Вики,
    сигурно се чувстваш много объркана. Не пишеш повече за проблемите, които имаш. Искаш ли да опиташ да ги опишеш в още едно писмо по-подробно. Ще прочета писмото ти много внимателно и тогава заедно можем да решим какво можем да направим.
    Всеки човек си има своите трудни моменти в живота. Обикновено преодоляването на тези проблеми ни правят много по-силни, много по-лесно се изправяме в следващата поредна трудност в живота ни. Понякога в тези трудности ни е нужна помощ и подкрепа. Сигурна съм, че и ти ще преминеш това изпитание.
    А ако все пак държиш лична среща с психолог ми пиши на лична бележка и освен това ми напиши от кой град си, за да мога да те насоча към специалист.

    Очаквам решението ти.

    Поздрави:Радка Цонкова

    ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Разведени родители, представяне на нови партньори на родителите пред децата"

     

    36. Живея с мъж който има 2 деца-на 6 год. и на 11 год.Кой е начина най - приемлив за детската им психика да им бъда представена и да ме приемат такава каквато съм а не човека довел до раздялата на родителите им? Страхувам се от този момент. Моля ви посъветвайте ме!

     

    Здравейте,
    напоследък децата, живеещи с разделени родители са повече и виждайки други деца в подобна ситуация им помага за преживяването на промяната.
    Много е важно как е "поднесена" информацията за самия развод. От значение е когато се е обсъждала самата раздяла на родителите дали са присъствали и двамата родители, дали е обяснено на децата, че въпреки това, че те не се обичат любовта към тях не е променена и ще продължават да се обичат, че винаги могат да разчитат на тях, могат да им се обаждат когато решат. Важно е още самите родители да не отправят вербална агресия, обидни думи един спрямо друг зад гърба си или в директни свади.
    Децата трябва да бъдат добре изслушани по отношение на това как се чувстват и какво е тяхното мнение за раздялата на родителте. Разбира се, повечето деца не биха приели развода, но родителите все пак трябва да устоят на решението си. Но изслушването ще олесни общуването и би дало възможност да бъдат разяснени на детето неговите страхове и нереалистични мисли като например "Аз съм виновен за развода" или "Виновна за развода е пирятелката на татко" или "Мама е виновна за развода" и т.н.
    Така че, ако децата ви обвиняват малко или много за раздялата на родителите си, може би не им е била обяснена достатъчно добре ситуацията. Може би вие също можете да помогнете като си поговорите с тях на тази тема. Но първо родителите са тези, които трябва да направят първата стъпка.
    Когато всички опасения на децата бъдат преодоляни тогава вече можете съвсем спокойно да им бъдете представена и да започнат опознавателните срещи. Добре е баща им да обсъди отново с тях вашето познанство, да поиска мнението им, но все пак да бъде много твърд в желанието си да бъде с вас и да не позволява те да порявяват чувство на собственост спрямо него.
    Проявявайки любов, приетост и разбиране спрямо децата, смятам че лесно ще изградите добри отношения с тях. Бъдете уверена и силна. Децата усещат слабостта и лесно биха завзели лидерски позиции във връзката ви.

    Желая ви много щастие!

    Поздрави:Радка Цонкова

     

    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    въпрос:

    "Секс по време на бременност, отказ на съпруга за секс по време на блеменност"

     

    37. zdraveite
    otkaktosumbremennamnogomisepravisexve4esumpo4tivdevetiqmesec.vna4alotopravehmesexnosegakatomiporasnakoremamujamineiskakatoseopravdava4eeizmoren4esumbilabremennnai4etrqbvadasepazq.postoqnnomipovtarq4emnogomeobi4ai4eimavremezasexsledtova.azoba4eve4eneizdurjamEmbarassedMolqviobqsnetemikakvomystava...blagodarqpredvaritelno

     

    Здравейте,
    бременността отбелязва началото на много физически и емоционални промени. Понякога сексът по време на бременност е по-хубав от всякога. Твърде възможно е някой от мъжете да преустановят за момента опит за интимна близост. Възможно е това да е свързано с лични страхове. Но повод за такива не би трябвало да има.
    През цялото време на бременността е съвсем нормално вашето желание за сексуален контакт да нараства и може би дори това на партньора ви да се променя.
    Опитайте се да си поговорите за вашето желание със съпруга ви, обяснете му, че няма нищо старшно, дори когато сте в 9 месец, разбира се, ако няма органични проблеми, за което можете да се посъветвате с вашия гинеколг. Диалогът е е много добро средство за преодоляване на конфликтите и недоразуменията в двойката. Понякога е нужно само да изречем на глас потребността си пред близкия ни човек, за да може тя да се удоволетвори. Някои предпочитат да изчакат другия да се досети за желанията им, но все пак той не е медиум, нали?
    Обикновено след раждането сексуалните контакти се нормализират и колкото по-добре заявявате желанията и потребностите си, толково по-голямо взаимно удоволстви ще имате. Това и така и в живота.

    Пожелавам ви успешно и леко раждане.
    Успех!

    Поздрави:Радка Цонкова

     

    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Поставяне на правила в детската градина и вкъщи, подход на учителя, индивидуален подход на педагога към детето, изискване от страна на детето за повече внимание"

     

    37. Здравейте,
    Синът ми е на 4 г. Беше една година в яслата и вече втора година е в градината. Доскоро нямаше проблеми. Беше изпълнително и активно участващо в заниманията дете. Но напоследък нещата се промениха. Учителките му се оплакват, че по време на занятия, той започва да се разхожда, крие се под масата, изобщо стреми се по всякаккъв начин да привлече внимание. Когато го питаме и аз, и учителките защо прави така, той отговаря, че му е скучно и безинтересно. Обаче според мен не това е причината. Той е изключително любознателен и когато ние с баща му разказваме нещо, той ни слуша внимателно и с интерес, задава въпроси. Освен това установихме, че той внимателно слуша и учителките, защото, когато го попиташ за какво са говорили, той винаги знае. Учителката му заяви, че не можела вече да разчита на него, тъй като “изпълнява поставените му задачи само ако имал настроение за това”. Бил “своенравен”, с “ярко изявено поведение”, “изисквал индивидуален подход и специално отношение” и “не може да се прави с емоциите си”. Не знам дали проблемът не е и в това, че напоследък той много боледува /една седмица на градина, месец в къщи/ и всъщност да му е трудно да се адаптира.

     

    Здравейте,
    обикновено когато децата тръгват на детска градина започват да се научават по-обстойно на правилата в живота / тук влизат най-вече правилата в групата/. Много е важен подхода и на учителката за приучаването на тези правила. Разбира се родителите заемат първи позиции за научаването им на спазване на опрделени норми, разбира се те /нормите/ от своя страна не би трябвало пък да се прекалено много, защото в противен случай биха подтиснали "задоволаване на потребностите на детето.
    От особена важност е вкъщи детето да има определени правила и за спазването им почти винаги да има едно поощрение или наказание при неспазване. Имам предвид, че всички участващи във възпитанието на детето трябва да се придържат и да бъдат единни към поощренията и наказанията. Правилата би трябвало предварително да са представени на детето както и наказанията. То трябва да е наясно предварително с тях. Когато се изготвят трябва да бъдат много добре помислени. Например, ако искаме да кажем на детето да не тича в групата вместо да му кажем "Не тичай!" по-добре е да му кажем какво да прави, например "Когато имаш занимания в групата стой седнал на стола!". Важно е когато се прилагат наказания те да бъдат спазвани докрай, дори да ви е много мъчно да гледате как детето ви плаче, а всъщност това често е манипулация, на която много често се предаваме в отношенията ни с децата. В противен случай правилата ще загубят своята ефективност.
    В началото детето може да се обърка от тази твърдост, но постепенно то ще свикне и ще бъде наясно какво може и какво не може да прави. Разбира се нека правилата за това какво не може да са по-малко от колкото това което може да прави Very Happy
    Не бива да се изключи и факта, че детето ви доста е боледувало и му се е налагало доста да отсъства от градината. Това също оказва значение за държанието му. Децата, които често боледуват се научават да получават малко повече внимание върху тях. И когато не е при родителите си, които са му го давали почти постоянно, в групата в детската градина например то не получава същото внимание и се стреми да го получи на всяка цена с такова поведение, каквото вие е описвате, че има вашият син.
    А относно това, че учителката ви смята , че детето ви има нужда от индивидуален подход - не виждам нищо лошо. Почти всяко дете в определен момент има нужда от такъв. И учителите би трябвало да им го дават, та нали за това са педагози?

    Успех!!!

    Поздрави:Радка Цонкова

     

    ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Онаниране, детска сексуалност"

    38. Здравейте аз също имам проблем с детето си имам дъщеричка на 3 години от 2 годишна възраст тя се клатушка върху различни предмети сякаш е възбудена и имитира полов акт. Направихме всички генекологични иследвания, но физически тя е напълно здрава.Започнах да и се карам и тя спря, но сега е по голяма и пак го е правила, но се крие от мен, гледа да ме няма в стаят . Какво да правя, моля дайте ми съвет, не мисля че това е нормално . Прочетох писмото на Албена и установявам за първи път че го има и при други момиченца .Това нормално ли е кажете ми ? За този проблем няма никаде никаква информация. Прави ми впечетление, че моето детенце прави тези движения когото е развалнувана и радосна. Може ли това да е израз на радост.

    Здравейте,
    човешката сексуалност се проявява по различен начин през различните възрасти. Преди появата на теорията на Зигмунд Фройд се е считало, че децата нямат сексуални усещания преди настъпването на пубертета. Сега всеобщо е мнението, че и много малките деца имат сексуалност и са много любопитни за секса.
    Онанирането е нещо естествено и нормално. В никакъв случай не трябва да се забранява или да се намеква, че това е нещо нередно, за да не се създаде чувство за вина. А това чувство би могло в зряла възраст да доведе до задръжки в сексуалния живот.
    Освен, че тези импулси при децата са заложени на подсъзнателно ниво, възможно е и детето ви да е наблюдавало подобна сцена по телевизията и да я имитира. Този период ще премине. Детската сексуалност започва да става скрита когато детето навърши 7 години и започва отново да се проявява в пуберитета.
    Ако все пак тази проява започне да се задълбочава, детето продължи така повече от 6 месеца може да се обърнете лично към специалист психолог, който да се опита да разясни причините за фиксирането към онанирането. Дори тогава не е толкова опасно, просто понякога при напрежение и еувентуални трудности в живота някои от децата се фиксират в това, но това е вид връщане назад в ранно детство, така детето се справя с напрежението. Психологът ще изследва проблема с детето и с цялото семейство и заедно ще преодолеете този проблем. Но засега както вече писах смятам, че това поведение на детенцето ви е напълно нормално.

     

    Поздрави: Радка Цонкова

    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Играта при детето, нежелание за общуване с връстници"

    39. Здравейте!Имам проблем със синът ми, който продължава вече 2-3 години. Детето ми е на 6г.6м. и постоянно се държи като някакво животно, в смисъл имитира го как ходи, какви звуци издава, как се храни и т.н. Най-много имитира куче. Почти не се движи като човек в къщи, постоянно се движи на четири крака.Наистина много му харесват животните, интересува се от тях, от тяхното поведение, обича да гледа тв програми за животни, обаче есента тръгва в 1 клас и се притеснявам за това че ще му се подиграват.Той почти не играе с другите деца в градината и на улицата. Все е на страни от тях и си играе на куче например. Когато го питам защо не играе с другите деца, ми казва че техните игри са много груби, че само се бият, а той не обичал такива игри. Не знам това да ме радва ли или, напротив. Ще преминат ли с времето тези игри, или,трябва ние иещо да направим и какво ето? Той е много чувствителен и много се притеснявам като тръгне на училище как ще е. Знаете децата постоянно се обиждат, бутат, ритат, а той е много раним и се разплаква много лесно. Страхувам се да не се травмира и да не иска повече да ходи на училище. Моля ви, дайте ми съвет,мога ли да направя нещо още от сега, за да не се стига до там!

    Здравейте,
    играта при децата дава възможност за изразяване на вътрешния свят. Това, което не може да бъде изразено с думи, може да се изрази чрез играта. В играта може да се направи това, което в реалността е невъзможно. Често децата чрез нея изразяват своите страхове, безпокойства, гняв, омраза, ревност, мечти и т.н. Когато то преживява даден проблем често не иска да го сподели с другите, но в играта детето може да изрази този проблем и да покаже себе си силен.
    Синът ви се намира във възрастта на активната игра. Съвсем нормално е да си играе в по-голямата част от времето. Когато навърши 7 години и бъде записан в първи клас игрите би трябвало да стават съвместни и по-различни. На преден план идва научаването на правила и отговорности. Изпълнението на ежедневните задачи изместват до някъде забавленията и игрите.
    Той предполагам, че все пак има нужда от общуване и игра с връстници, въпреки че ги отрича. И именно защото му липсват е възможно да си създава този въображаем свят и игри с животни. По този начин той се забавлява. Но въпреки това ще е хубаво, ако опитате да го стимулирате за обща игра с други деца. Започнете постепенно. Като начало можете да поканите дете на приятелско семейство.
    После поговорете с него. Попитайте го как се е чувствал по време на срещата, страхувал ли се е от нещо. Отговорите му може да ви подскажат за истинските му чувства.
    Възможно е детето да се чувства подтиснато вследсвие на друг проблем, който таи в себе си и чрез играта да "бяга" от него.
    До колкото разбирам от писмото ви синът ви не посещава детска градина. Ако по-рядко се е срещал с други деца и възрастни това също може да е затруднило общуването му с връстници.
    Ако въпреки опитите ви детето все още не желае да контактува с други деца ще е добре да направите консултация с психолог, който ще се опита, след като опознае детето, да ви даде насока за проблема и начини за решаването.

    Успех!

     

    Поздрави:Радка Цонкова

    ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Ревност и агресия  към второто дете, нервност"

    40. Здравейте, много съм раздвоена как да постъпвам и как да възпитавам дъщеря си, която е на 4 год. Оформя се като много трудно дете-непрекъснато нещо нервничи, от нещо е недоволна, все пищи. Имам и по-малко дете-син на 1г и 10 м.и мисля че ревнува от него-постоянно го блъска, кара му се и му взима играчките. Живеем без помощ от баби и дядовци и когато се появят на гости дъщеря ни става невъзможно лигава, в детската градина е несредоточена, не иска да си учи стихчетата и честно казано не ме слуша и мен и често трябва да я пошляпвам-след което аз се чувствам гузна, а тя ми се смее и нищо не променяме. Помогнете ми! Как да се справя с детето си?!

     

    Здравейте,

    наистина причина за нервността на дъщеря ви може да бъде появата на второто дете. Опитайте се да й обясните, че имате нужда от нейната помощ при отглеждане на бебето, че без нейната помощ едва ли бихте успяла да се справите. Кажете й че, продължавате да я обичате по същия начин, правете това по-често, прегръщаайте я когато се ядосва. Дайте й възможност да изразява чувствата си с думи когато започне да се изнервя. В такъв момент я подкането да ви каже чувството което изпитва, а ако й е трудно - помогнете й, кажете й "Ти сигурно в момента си изнервена." Или нещо подобно, като се опитате да уловите точното водещо чувство към момента. Не й се карайте когато изразява емоция, това дава на детето възможност за разтоварвване и заяваване на себе си, проблем са по-скоро ситуациите на криза, на изнервеност.
    Възможно е просто да има нужда от внимание, смятайки, че го давате повече на бебето.
    Бъдете търпелива колкото и да ви е трудно. С любов и внимание смятам, че ще преодолеете трудния момент. Помислете дали и вие самата не сте изнервена за момента и дали това не повлиява на дъщеря ви. Предполагам ви е трудно да се справяте сама в тази ситуация, но до клокото разбирам успявате. Продължавайте смело напред!!!
    Успех!

     

    благодаря за мнението.И аз си мисля че на моменти съм твърде изнервена и това се отразява на дъщеря ми.Но другото ни дете-по-малкото е на 1год и 11 мес и не ми създава проблеми-слуша, като се скарам за нещо не го прави повече, а каката нарочно прави бели.Дори си позволява да бие и съветва малкия.Найстина си търси внимание.Живеем самички и ходим със съпруга ми на работа и може би това е проблема.Вечер готвя и ми остава м,ного малко време за децата-но това време го компенсираме през почивните дни-нищо не съм им отказала и всяка неделя сме или в детски кът или на дегтск заведение.Неразбирам какво повече се очаква от мен!?

    -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Голяма възрастова граница между съпрузи, влияние върху връзката на разликата в годините, обиди от страна на съпруга"

    41. Здравейте! Мъжът ми е по-голям от мен. Оказва ли това влияние върху отношенията ни? Често се случва да ме обижда, за което аз много страдам. Бих се радвала да ми отговорите. Благодаря Ви предварително.

     

    Здравейте,
    когато говорми за любов не би трябвало да забравяме, че все пак за любовта граници не би трябвало да има, колкото и травиално да звучи това.
    Любовта би трябвало да ни носи радост, а не болка. Когато тя е свързана със страдание, тогава можем да се замислим дали това е любов или мазохизъм например.
    Разликата в годините в двойката може да носи както позитивни преживявания, така и негативни. Например има жени, които биха искали по-улегнали мъже, с повече придобит житейски опит, който всъщност се натрупва с годините и за това тези жени си избират за партньор по-възрастен мъж. Но често този избор не е случаен. Може да се окаже, че такива жени или не са имали баща или бащата в живота им не е оказвал необходимата емоционална подкрепа. И избирайки по-възрастен мъж неосъзнато проектират в него образа на бащата. Разбира се това не винаги е така.
    Обратното може и да важи когато мъж избира по-възрастна жена.
    Често пъти проблем се явява когато минат години и единият партньор е вече над 50 годишна възраст, например ревността. Някои от по-възрастните мъже ревнуват по-младите си съпруги и много често се стига до патологични прояви на ревност - контрол на начина на обличане, контрол на свободното време, конторол на приятелски кръг, обиди, с цел унижение и т.н. И тези обиди и контрол не са случайни. Целта на такъв тип мъж уе да унижи и обезличи жената, за да може да остане само негова и да я контролира. Обикновено този механизиъм е неосъзнат от страна на мъжът. Много жени си мислят, че тези обиди са насочени лично към тях, но това е по-скоро проблем на мъжът по повод на неговата лична неувереност в себе си.
    Друг проблем може да се окаже и намелента полова активност с напредването на възрастта. Рядко, но има такива случаи когато половата активност например намалява още към 55 година на мъжът в двойката, а когато жената е на 35 години например нейната сексуална енергия е много голяма.
    Опитайте се да си поговорите със съпруга ви, уверете го в своите чувства към него. Може би той има нужда от вашата подкрепа, за да се почувства по-уверен в себе си. Известно е, че човек колкото повече дава, толкова повече получава. Ако той е отворен към семейна психотерапия - можете да опитате, за да подобрите отношенията в семейството си.
    Имайте предвид, че никой не заслужава да бъде обиждан и критикуван системно. Обикновено човек подложен на такива чести обиди се явява жертва. А една жертва винаги има чувство на вина.
    Обидите с думи са всъщност вербална агресия. Ако въпреки вашите усилия да подобрите отношенията си по между ви чрез общуване и изказване на вашите истинки чувства по време на обидата, нещата не се получат, то тгава може да опитате да отстоявате себе си и да не позволявате да ви обижда.

    Желая ви успех!

    Поздрави:Радка Цонкова

    -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Опозиционно поведение в училище, свръх изисквания и правила вкъщи, релаксиращи програми в семейството"

    42. Здравейте,
    искам да Ви задам един въпрос, който ме тревожи. Синът ми е на 8 години в 1-ви клас.Още от детската градина създаваше проблеми с държанието си и сега продължава.Върши неща, с които не вреди по никакъв начин на останалите деца, а само на себе си. Ще Ви дам пример: на децата от първи клас е забранено да излизат извън двора на училището, но той прескочил оградата и излязъл пред погледа на госпожата, събул си панталоните в класната стая и още много такива случки, за които му е ясно, че няма да минат незабелязано. В същото време вкъщи е прекрасно дете. Винаги слуша, много помага,никога не е бил агресивен. От всичко досега ми стана ясно, че с ограничения и наказания положението не се подобрява. Бихте ли могли да ми дадете някакъв съвет? Благодаря Ви за отделеното време.

     

    Здравейте,
    до колкото разбирам вашият син се опитва да се държи опозиционно в училище, а вкъщи това не е така. Възможно е вкъщи просто да има прекалено много правила , в днешно време децата имат много задължения и натоварена програма, която разбира се трябва да следват. Все по-малко време се отделя на разтоварващите програми вкъщи и със семейството. Самото ежедневие и на самите родители е също доста динамично. Много е важно релаксиращите програми да са според интереса на детето, иначе те не биха били релаксиращи, а напротив – поредното натоварване в емоционален план. И когато децата са лишени дълго време от свободни занимания, когато са натоварени само със задължения, когато трябва да спазват само правила, те от своя страна започват да си търсят “отдушник”, намират момент когато имат срещу себе си по-малко респектиращ човек и точно пред него си “свалят” задръжките и започват да се държат първосигнално и да се държат опозиционно. Така те всъщност осъществяват баланс.
    Може би ще е добре, ако въкщи детето се чувства малко по-свободно, да може да изразява свободно емоциите и мнението си.
    Опитайте се да си поговорите със сина ви. Той е във възраст, в която можете спокойно да получите обратна информация. Поговорете си с него като с възрастен. Попитайте го какво би желал вкъщи да се промени. Какво му харесва и какво не му харесва. Кажето му и вие какво харесвате и какво не харесвате в поведението му, а не критикувайте личността му. Наблегнете на факта, че когато разберете, че поведението му е било агресивно не го одобрявате, а него самия го обичате и приемате.
    Помислете заедно какво занимание би му било интересно, след което можете да го запишете в някаква група, занимаваща се с този му интерес.
    Желая ви успех!

    Поздрави:Радка Цонкова

    -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Прекомерно внивание от страна на родители, изпълняване на всички желания на детето, презадоволяване"

    43. Имам трима сина. Големият калоян е на 8.6г, средният,  въпросният е на почти 7г., а най малкият е на 1.6м. Ще ви разкажа цялата история, защото всичко може да е от значение.
    Като цяло сме отдадени на децата си родители. От както са се родили почти не сме се деляли, ходим на всякъде заедно - екскурзии, почивки, луна паркове, дори ресторанти, много рядко с баща им сме излизали сами, да не кажа в годината един път. Когато сме в къщи винаги ги разхождаме, играем с тях на топка, или ако сме в къщи имаме всякакви семейни игри и пр. Правим невъзможното да имат всичко което имат другите деца - байкове, шейни, топки, ски, ролери и много други, дори баща им подготвя част от двора за баскетболен кош,по тяхно искане, голям басейн, и всичко, всичко...Понякога се чудя как успяваме, защото сме много далеч от заможните семейства.  Живеем в кухня и стая,а стаята е направена на детска, цветна, красива, подредена с много любов. Просто не знам още какво можем с баща им да направим за тях.
    Растяха двамата по големи, доволни и уверени, ходеха в най-добрата детска градина наоколо, в която имаше плувен басейн и спортна зала, тренираха всичко възможно, учеха англииски език. И според учителките, се справяли перфектно със всички задачи, били много будни и умни деца.
    Но явно всичко е тръгнало от по-  миналата година, когато септември месец се роди Преслав, а Калоян тръгна първи клас. Покрай бебето и помагането на първокласника, любимеца на тате Страцимир изглежда е останал на по заден план и това явно до някаква степен му е повлияло, много съжалявам сега за това, но вече е явно късно. В началото на месец май следващата година се наложи да го спрем от детска градина понеже трябваше да го оперираме от сливици в края на месеца. Но изследваонията му се оказаха лоши и операцията се отложи. Наложи се мама да си го гледа в къщи с бебето. Но така възрастовата група за общуването му падна на 1-2 годишни и на него му беше безкрайно скучно.Всички по големи си ходеха на детска или училище включително и брат му. И се заредиха едни трудни дни. Накрая започна да ми прави истерии, като стигна до там че ми казваше как ще скочи от балкона да ходи при дядо господ. Аз естественно страшно се притесних, опитвах да говоря с него, да го провокирам по някакъв начин да мисли градивно, да играе, защото в един момент той отказваше дори да играе. Дори ми направи и припадък,след което ходихме по доктори, но се оказа че е здрав. И накрая го заведох на психолог. Жената поговори с мен, след това и с него, и стигна до извода че основно му липсва средата, след това внимание, поставял мен и баща му на пиадестал, но себе си рисувал малко в страни. Направихме един два сеанса, дори и за мое успокоение, защото малко ми оставаше да откача. И точно след това в края на този септември му направиха операцията. Веднага след това, по съвет на психоложката, аз го пуснах в средата му. Е не в предучилищна, защото той отказваше да ходи там, не знам защо ,тъй като преди това се сърдеше, ако го оставя вкъщи?! А говорихме и той каза че искал с бате на училище, та го записах в първи клас. В началото нещата вървяха много добре. Обръщаше му се внимание, подобаващо на първолак и всеки успех беше шумно аплодиран от нас големите, но постепенно материала се увеличаваше много и в един момент му стана трудно. И тогава май всичко започна наново. За сравнение,всички деца и майки се оплакват от количествата домашни и казват, че редовно си плачели вечер и те, и децата. Но при нас отричането на училището и на родителското тяло вече е пълно, и той започна отново да се затваря в себе си. Ходих говорих с учителката много пъти, тя казва че много добре се е справял - втори в класа,че бил най-уравновесеното дете което е виждала, така твърдяха и в детската градина. Дори се разбрах с госпожата, че когато се умори,няма да пишем цялото домашно, да не го порицава пред децата, защото аз му забранявам. Не искам да съсипя психиката на детето си от сега. Пуснах го да тренира баскетбол, беше му станало мания и всички там много го обичат, за да разспуска малко,и да се разтоварва. Но напоследък дори там не иска да ходи. Пак спря да играе. Казва че цял живот ще спи! Единственно, ако се загледа в някое детско. На всичките ми инициативи да отидем някъде или да направим нещо отговаря – “не искам, ще спя”. Дори поех инициатива да искам от министерството да преразгледа начина на подбор на учебници,и учебни системи. Сега се занимавам и стова. И това всичкото е заради него. А все повече и повече го губя.Какво да правя?! Моля ви помогнете ми!!!
     

     

     Здравейте,
     
    Радвам се, че прекарвате толкова време с детето си. В днешното забързано ежедневие някои родители не успяват да отделят достатъчно време на децата си. Но може би донякъде синът ви е свикнал неперменно да има внимание от ваша страна и при появата на второто ви дете се е попритеснил малко. Напълно възможно е и самите кризи които е имал преди, да са били зов за внимание. И колкото повече се е обръщало внимание на кризите, толково по-доволно е оставало детето. По принцип такова поведение цели именно това. Виждайки, че хората около него започват да се фокусират върху него, независимо дали са притеснени какво става, то започва да чувства успех. Още повече вижда, че възрастните губят контрол над ситуацията, което е допълнителен успех. Ето защо в такива моменти възрастният трябва да се овладее и да се опита да погледне "отстрани" на ситуацията и да се опита да реагира хладнокръвно колкото и да е трудно. Когато детето изпадне в подобна криза трябва да се опитаме да не му обръщаме внимание, разбира се трябва да се види дали няма да се нарани - тогава е редно да се намесим. Когато детето на няколко пъти види, че методът му не действа е възможно да засили временно симптомите на кризата, но това ще е временно, ако успеете да устоите на изпитанието и запазвате владеенето на контрол над тези ситуации, детето много бързо ще разбере, че така няма да постигне желанията си. Много е важно след като отшумява всяка една криза да се разговаря с детето и да се пита какво всъщност се случило с него и какво е искало. Трябва да му се обяснят общоприетите форми за постигане на желанията, добре е и да разбере, че не всички желания се сбъдват. Могат да се приложат наказания и награди. Като наказанията не са физически, а елементарни.
    Най-вероятно след като е проверило тази си техника вашият син е видял, че отново му обръщате внимание и се успокоил, но за кратко.
    При такъв тип поведение е възможно когато не му се осъщяствяват желанията за вбъдеще да има подобен род поведение, което не е в негов плюс, защото би му пречило на общуването в приятелски среди.
    В един по-следващ етап детето ви сигурно е видяло трудности при обученитео си в училище и пак е решило да постигне целите си - а именно да премахне тези трудности. Само, че поведението е друго. Отчуждавайки се / привидно/, или казвайки "Искам да отида при Дядо Господ", той отново се стреми да привлече вниманието ви. И към момента е успял - вие сте облекчили домашните му например. Аз съм съгласна с вас, че програмата в училище е доста натоварена, но все пак реалността е такава и именно в първи клас децата започват да се учита на отговорности и задължения. Много е важно именно в тези първи години в училище синът ви да се научи, че трябва да спазва все пак някакви правила и че има неща които трябва да се вършат.
    Сега може да приложите поведението като при кризите. Опитайте се когато детето ви употреби такива "силни" изречения да го попитате кои са водещите му чувства, коя е причината да се чувства така и има ли начин вие да му помогнете. След провеждането на един-два такива разговори се опитайте да не му обръщате внимания при подобен род поведение. Разбира се той трябва да се усеща значим и обичан. Просто избягвайте да му обръщате внимание само когато порявява такива манипулативни поведения. Нека да има същите задължения като съучениците си, делейки го от другите той ще се чувства различен, а за напред това може да не му се отрази добре.
    Може би това ще продължи малко по-дълго, защото той вече доста дълго си прилага успешно "методите" и сега ще е необходимо повечко време, за да ги отстраните.
    Хубаво е детето да може да се справя и само в някои ситуации и не винаги да получава внимание от родителите си, така то ще си оформи една добра самооценка, ще се чувства силен когато се справя сам с някои трудности и ще знае, че родителите му не живеят само заради него, а уважават и собствените си потребности.


    Желая ви успех!

    Поздрави:Радка Цонкова

    -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Разсеяност,  ниска устойчивост на внимание и концентрация"

    44.  Имам син на 10 години. По общо мнение - нормално интелигентен, засега е отличник в училище. Като цяло е свръхемоционален, много впечатлителен. Безспокои ме ПЪЛНОТО ОТСЪСТВИЕ НА УМЕНИЕ ДА СЕ СЪСРЕДОТОЧАВА! Разсеяността му е според мен болезнена. Непрекъснато мисли за НЯКАКВИ НЕГОВИ НЕЩА, не може да извърши нито едно действие от начало до край, без да се налага да му се напомня по 10 пъти какво ПРАВИ в момента, и да не прави нищо друго. В състояние е да се облича половин час, като на всеки чорап спира, прави нещо друго, негово си, после другия чорап и - пак пауза, после понякога СЪБУВА същия чорап, който е обул преди малко. Домашните, които съучениците му пишат за 1-2 часа, на него му отнемат 6-7-8 часа - от обяд до 9 часа вечерта, по гореописаните причини. НАПЪЛНО МУ Е НЕВЪЗМОЖНО да повтори или преразкаже един абзац от разказвателен урок, дори и да го е прочел 3-4 пъти. НЯМАМ ПРЕДСТАВА как се справя в училище засега с отлични оценки - сигурно е защото полагам големи усилия чрез висене над главата му и непрекъснат контрол. Понякога го оставям сам и за 1 час НАПИСВА САМО ЕДИН ЦИФРОВ ПРИМЕР от домашното по математика. А задачите са му ясни, не го затрудняват като материал. Просто си виси над тетрадката, гризе молива и МИСЛИ КОЙ ЗНАЕ ЗА КАКВО... а ЗНАЕ МНОГО ДОБРЕ, ЧЕ КОЛКОТО ПО-БЪРЗО СВЪРШИ - ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ ЩЕ ИМА ЗА ИГРИ!!
    Ще спра до тук, макар, че бих могла да разказвам още дълго, с факти. Моля някой да ми отговори компетентно дали тази разсеяност може да се дължи на някакво заболяване и към кого да се обърна за по-подробна консултация?

     

    Здравейте,
    разсеяността в детска възраст е често срещано явление, особено при по-чувствителните деца.
    Също така някои деца са по-бавни при извършването на различни дейности - било то в училище или в игарата си. Това просто се явява тип поведение.
    Трудността му при концентрация и намалената му устойчивост на вниманието може да имат психологически причини, например може да чувства някаква трудност в училище, да се притеснява от нещо, да има някаква стерсова ситуация. И замисляки се всъщност се стреми да избигне неприятните си мисли или пък се насочва към тях.
    Добре ще бъде да направите една консултация със специалист психолог, който да направи психологическа диагностика на детето / да изследва вниманието на детето чрез тестова методика/. Предварително разберете дали даденият психолог прави диагностика. След което той ще може да прецени дали детето ви има дефицит на вниманието или има психологичен проблем, или това просто му е стил на поведение.
    Надявам се, че след като установите причината ще се успокоите.

    Поздрави:Радка Цонкова

    ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Въпрос:

    "Опозиционно поведение в детската градина, самонаказване, агресия"

    45. Здравейте! Много бих искала да чуя мнението на вас, специалистите, по проблем, който ме занимава доста сериозно от известно време. Майка съм на момче на 4г. и 9м. От миналата година детето ми посещава детска градина. Винаги съм се старала да поддържам тесен контакт с учителките му. През миналата година единственият проблем със сина ми в градината беше свързан с нежеланието му да спи там или по- точно не можеше, защото госпожите не разрешиха да занеса при тях една плюшена играчка, с коята детето спеше в къщи. През тази учебна година обаче нещата доста се промениха. Непрекъснато получавам оплаквания от учителките, че не желае да се подчинява, дори ежедневните наказания не давали вече резултат. Непрекъснато бил в движение, не се спирал на едно място, а на занимания не можел да задържа вниманието си повече от 10 мин. Аз си давам сметка, че детето е по- избухливо отпреди, обижда без основателна причина, дори посяга и удря. Когато е наказан, понякога удря с юмручета главата си. Госпожите от градината ме посъветваха да се консултирам с психолог, тъй като проявявал поведение, близко до това на хиперактивното дете. Иначе е много паметлив и обича да играе предимно с коли и на компютъра. В градината играел най- често с дете с темперамент като неговия. Можете да си представите какво им е на госпожите! Моля Ви, зная че диагноза не се поставя по интернет, но все пак по моите разяснения бихте ли могли да кажете хиперактивно ли е детето ми или просто палаво и голям инат?

     

    Здравейте отново,
    Във връзка с поставения от мене проблем за поведението на детето ми , свързан с темата "Хиперактивно дете", искам да попитам колко време е нормално дете на тази възраст да задържа вниманието си върху някаква задача?
    Благодаря и спокойни почивни дни!

     

    Здравейте,
    диагнозата за хиперкинетичност се поставя след като се направят няколко тестови изследвания от психолог. Изследва се вниманието на детето. След което е добре с изследванията от психолог да се направи консултация с детски психиатър, който може да направи заключение за детето.
    Но в днешно време твърде често се говори за хиперкинетичност на дадено дете без наистина то да е хиперактивно. Така че не се притеснявайте преди да сте направили консултация с психолог и психиатър.
    Възможно е детето просто да е напрегнато след преживяна негативна ситуация и чрез това буйно поведение да се разтоварва от неприятните усещания.
    Или може би има нужда от поставянето на по-ясни правила вкъщи и в детската градина. Както и от прилагането на нови стимули и наказания.
    В тази възраст децата лесно се разсейват което е нормално, едни деца по-лесно задържат вниманието си върху дадена задача, други по-трудно, това зависи от моментното състояние на детето и от темперамента му.

    Освен това, ако подхода на учителите в градината е по- авторитарен и дори тираничен е напълно възможно опозиционното поведение на детето ви да е спрямо техния подход. Особено, ако това поведение е само в детската градина, а не вкъщи.

    Поздрави:Радка Цонкова

     

     

    ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    46. Въпрос:

     "alkolizum, narkomaniya-nasledstvenost????"

    Zdraveyte,
    Bih iskala da predpazya deteto si ot tezi ujasni ne6ta-alkohola i narkotitsite. Ba6tata na sina mi po4ina na 35 godi6na vuzrast ot alkoholizum i narkotitsi-strahuvam se za sina mi-toy sega e na 10...iskam da go vuzpitam taka 4e nikoga da ne posyaga kum takiva ne6ta, za6toto ot svoy opit znam, 4e posegne li se kum tezi ne6ta e nevuzmojno da se spre...
    Dokolkoto znam kum tezi ne6ta posyagat slabite harakteri-iskam da go vuzpitam da e sus silen harakter, pozitivno misle6t, no toy vse se tsupi, ne si podrejda stayata, ako go pomolya da mi pomogne s ne6to mu povtaryam po 100 puti i nakraya toy s ogromna dosada go pravi, kazvayki mi-eto sega 6tastliva li si!
    Trudno mi e, znam 4e tryabva da napravya ne6to, no neznam kak...i kakvo.Samo4uvstvieto mu e nisko i vse povtarya-emi da az sum tup i gaden....tova misli za sebe si.kakvo da napravya,ob6to vzeto sum mnogo pritesnena.Spomnyam si kakvo mi kazahte za predi6noto mi pismi-da ne go kontroliram tolkova, da mu ostavyam svoboda-ostavyam mu ve4e svoboda-vseki den sled u4ili6te napravo otiva v edin negov priyatel i se pribira kum 8.00 t.e po4ti ne stoi v ku6ti-kazva 4e mu e sku4no s nas a tam e s priyatelya si...
    V4era se pritesnih za6toto vidyah kakva kartinka si be6e slojil na gsm-a -listo na marihuana. Obyasnih mu kakvo e tova a toy mi kaza-"ti si edna panika!"-taka vse otgovarya6e i ba6ta mu.....
    naistina neznam kakvo da pravya...

     

     

     

    Здравейте,

    това, което сте преживяла с бащата на детето си най-вероятно е било съпроводено с преживяването на много болка, мъка и много усилия от ваша страна. Често близките на хора с такава зависимост се чувстват много безсилни пред проблема, а изпитват огромно желание да помогнат. Сега сигурно искате да вземете превантивни мерки, които имате усещането, че не сте взели тогава към баща му. Но вашият син е една съвсем различна личност.

    Може би този спомен е все още вътре във вас и не е преживян напълно. Съвсем разбираемо е, че всеки символ, свързан с преживяното от вас ви кара да се връщате към него и да изпитвате онзи страх от миналото.

    Добре е човек да се опита да разбере, че почти всяка ситуация има своята уникалност и вероятността тя да се повтори е почти минимална и дори нулева.

    Поведението на вашето дете което описвате според мен е в рамките на нормалното, предвид възрастта, в която се намира. В този период децата се стремят към независимост, характерно е също и едно противопоставяне към родителите като така доизграждат своята "Аз" концепция и желанието си за независимост. Важни са предимно приятелските отношения и мнения. Има силно изразено желание да се харесат на другите. Бунтът е също една характерна част от този възрастов период.

    Радвам се, че сте започнали да давате свобода на сина си, това наистина ще осигури възможност да изгражда свое мнение и вероятността да копира поведение по този начин неимоверно намалява. Това че не споделя може да е белег именно на дадената възможност от ваша страна за свобода. Тоест това е възможност той да си има нещо свое / мисъл, действие и т.н./

    Сигурно ще ви е трудно, но може при разговори с него на тази тема за зависимостите да излъчвате увереност , важно е също да усети, че му имате доверие. Нека да не улавя тревога и притеснение у вас. Обсъдете минусите на това да си зависим към алкохол и наркотици, дайте му примери. Този разговор е добре да бъде по-скоро приятелски, отколкото с наставляваща интонация.

    Колкото повече вярвате в него, колкото повече го подкрепяте, колкото повече свобода, повече похвали на личностни качества, комплименти за външността, толкова и самооценката ще се повишава. Приемете поведението му, за да се приеме и той / тук имам предвид поведение, което е в рамките на нормите/.

     

    Поздрави!!! Радка Цонкова

    ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    47. Въпрос:

    "Как да постъпя"

    Здравейте,имам дъщеря на 8 години.Не мога да се оплача от нея-слуша,има отлични оценки.Проблемът ми е обаче следния-непрестанно мисли за ядене.От 2 години е пухкава.Бързо качва килограми и ако я ограничавам бързо ги сваля.Да,но тя яде тайно,понеже я ограничавам във всеки един момент в който може.Все гледа нещо да се изхитри да изяде два бонбона вместо един.Послъгва ме по въпроса.Ако я оставя сама в къщи през половин час проверява хладилника и все нещо слага в устата-плод,мляко,бисквити-каквото намери.Аз се принудих и не държа нищо в къщи като бисквити или шоколад,но тя все намира нещо да слага в устата.По време на грипната ваканция стоя сама в къщи защото нямаше кой да я гледа и качи за тази седмица 2-3кг.Проблемът е обаче не в самото ядене,а в това че само за това мисли.Не зная как да постъпя-ако много се карам ще има обрате ефект,ако не я ограничаващ за кратко време ще стане кръгла.Моля дайте съвет.

     

     

     

     

     

     

     

     




     

     

     

    Здравейте,
    можете да направите здравословен режим за цялото семейство, и вкъщи да има само здравословна храна, такава, с която колкото и да се храни човек не пълнее.
    Важно е също и детето да не усеща, че теглото е нещо много важно в живота му, защото така може да фиксира поведението си само върху тялото си в тийнейджърска възраст.
    Попитайте я какъв спорт харесва и я запишете да спортува, но така че да не разбере, че я записвате да отслабне, а за хоби.
    Опитайте се да имате повече емоционален и физически контакт с дъщеря ви. Прегръщайте я, правете й повече комплименти. Може би в момента тя има нужда от нежност, физическа и емоционална, защото обикновено с храната се замества някаква липса.
    Също така може да я оставяте да бъде по-самостоятелна, сама да взема решения за това как да се облича, какви дрехи да си купи, да ходи сама до магазина и т.н. Защото е възможно, ако тя няма контрол над собствения си живот да контролира тялото си.


    Поздрави!
    _________________
    Радка Цонкова

    48. Въпрос:

    В последно време до езерото Ариана (Орлов мост) се провеждат отборни игри за деца с на вид истински пушки - електронен пейнтбол. За разлика от страшничкия си вид ефектите при тях са съобразени с децата - звуков, светлинен сигнал, вибрации, електронно точкуване, организират се отборни игри и рождени дни .... От една страна това е добре, вместо на компютъра да се заседява с подобни игри ( момчетата ги предпочитат) - детето спортува и тича със "светлинна пушка" в отборна игра до победа сред природата и в социален контакт с другарчетата си, при това е достъпно (5 лв за около половин час).

    От друга страна подобни системи се ползуват за тренировка в армиите на САЩ и някои други натовски държави за овладяване на оръжието в бойни условия - тактика. Като се има вид неукрепналата детска психика , неовладяното насилие в училище, не става ли опасно преминаването на границата игра - безконтролно на психическо ниво отношение към оръжието с опасни за това последици ( добре е ,че оръжията не са така разпространени у нас както в САЩ). В Германия подобни игри за деца са забранени законодателно, но в други държави като Русия, САЩ, Великобритания, Франция, подобни игри " laser tag" съществуват и само родителят може да реши - да разреши на детето си или забрани играта с оръжие.

    Бихте ли разрешили или забранили на детето си играта със симулативни пушки на живо и с какви събражения ?

     

     

    Здравейте,
    както сама пишете играта на открито вече е повод за радост на родителите на по-големите деца. Контакта очи в очи с други деца е толкова желан от възрастните, че понякога сме готови на много компромиси, за да се осъществят. Груповите игри учат на екипност, солидарност, общуване.
    Но все пак наистина е добре да се помисли за вида игра на децата. Има игри, които изключват от себе си всякакви форми на агресия, а по-скоро спомагат са изливането на емоциите на децата и за релаксация - например играта с пясък, със снега, рисуване. Но има игри, които са наситени с прекалено много агресия, която в определен момент може да се отрази върху поведението на участниците в нея. Изключително негативно би се отразила тази игра на дете, което има агресивен характер. При такова дете е възможно агресията да се засили и да се възприеме като нормално поведение, тъй като всички в играта имитират агресия / застрлеване на противника в играта/, такова дете би се потопило напълно в тази игра. Също така дете, което не изразява здрава агресия, например има властни родители, които са научили детето да няма собствено мнение и да изпълнява препоръките им, или пък дете със свръхобгрижващи родители, което е с подтисната самостоятелност вкъщи, може също да се отключи и съвсем компенсаторно да излее агресия в играта. Но такова дете бикновено след това лесно може пак да влезе в реалността.
    Важен фактор за агресията все пак си остава семейната среда, но външната среда е също важна и поради това може би трябва родителите да се съобразяват в какви игри участват децата.

    Поздрави!
    _________________
    Радка Цонкова

    .----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    49. Въпрос:

    Здравейте,имам нужда от вашия съвет и се надявам да ми помогнете.Дъщеря ми е на 5г.чувствително дете със своите страхове и притеснения с които се опитвам да се справяме.В момента проблема ,който ме притеснява е страхът и ,че ще се на ака и ще си изцапа гащите.Проблема започна отдавна ,когато от един антибиотик получи разтроиство и си изцапа гащите.От тогава отказва да ходи по голяма нужда и се стиска докато не може да издържи.В детската градина не ходи по голяма нужда а и проблема се усложни ,когато едно от децата се е на акало и децата му се подигравали.Сега през 15м си проверява гащите дали са изцапани и ако капне и капка от пишето веднага ги сменя.Постояно ме пита дали се е на акала и правим проверка.Моля посъветвайте ме как да постъпя.Благодаря!!!

     

    Здравейте,
    до колкото разбирам дъщеря ви е доста тревожна от този проблем.Тези преживявания най-вероятно й тежат и й отнемат от времето за приятни преживявания със своите връстници в детската градина. Това притеснение явно е бариера към пълното отпускане в контактите си с децата.
    Може да опитате, ако вкъщи се обсъжда това като проблем пред детето да не става в нейно присъствие, защото ако тя ви слуша ще се самоувери, че това е наистина голям проблем и ще се опита да сбъдне очакванията ви, а именно че има сложен проблем.
    След това може да поговорите с нея и да я предразположите да поговри за това как се чувства, какви са точно страховете й. От отговорите й може да планирате своите обяснения. Например, ако сподели че се притеснява дали ще й с присмеят в детската градина, можете да се опитате да й кажете, че истинските пирятели няма да й се присмеят.
    Приказкотерапията също би се отразила много добре на детето. Измислете си история, свързана с проблема на дъщеря ви, но с приказни герои. Тя ще проектира своите емоции върху приказката и ще може да възприеме по-добре, че може да се справи с този проблем.
    Насочете един друг разговор за това, че всъщност тя никога до сега не се е нааквала в гащите и поради това мислите й не са реални. Може да й предложите един ден да се опита това да се случи и заедно да видите ще се сбъднат ли очакванията й /страховете/. Това ще бъде доста трудно за нея, но обикновено децата успяват да разберат, че контролират ситуацията.
    Добре ще е да се провери има ли и други причини тя така де се фиксира в този проблем.
    Ако след известно време проблема е все още на лице е възможно да направите среща с психолог и заедно да преодолеете тези тревожни преживявания на детето ви.

    Желая скорошно преодоляване на тревожността!
    _________________
    Радка Цонкова

    ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    50. Въпрос:

     "5-годишната ми дъщеря се пипа по слабините"

      Здравейте,бих искала да ви попитам следното:голямата ми дъщеря е на 5години.От около седмица забелязах,че когато легне да спи се пипа по слабините.Когато я попитах от къде го е видяла ми отговори,че няколко момиченца от детската градина го правят.Опитах се да и обясня,че това е нередно и не трябва да го прави.Обеща ми,че няма повече да прави така,но вчера я забелязах отново да го прави.Моля ви кажете ми как да подходя,защото това е доста деликатна тема и не бих искала да и се карам или да я наказвам.Опитвам се да и обясня,че ако види или чуе нещо,което не разбира,да не го прави,а да ме попита какво означава.Благодаря ви предварително.

     

    Здравейте,
    това което се случва със вашата дъщеря е част от нейното развитие. Децата до навършването на 6 години имат много активни поведенчески опити да опзнават както света около себе си, така и тялото си. Опознаването на света знаем как става, с проверка на всичко заобикалящо, със задване на въпроси, понякога едни и същи, с докосване на предметите, дори счупванията на играчките са част от опознаването на заобикалящата действителност.
    А опознаването на тялото става именно чрез поведение, което описвате, че прави вашата дъщеря. Така че може би, ако се опитате да приемете това за нормален етап от развитието на детето ви, ще предадете това усещане и на нея. Имам предвид, че те няма да се притеснява от естествените си нужди да разбира тялото си и желание да си доставя удоволствие. Наистина вие добре сте постъпили много тактично и ви поздравявам за това. Не би трябвало да се карате. Може да обясните някои неща за този етап, които смятате, че тя ще разбере. Опитайте се да не й фиксирате вниманието върху това, което прави, защото колкото повече го обсъждате, толкова на нея ще й е по-интересно или пък може да реши, че това е срамно и да изпитва вина, която би й пречила кагато порасне при взаимоотношенията й с мъжете. Оставяйте я в такива моменти да преживее опознаването на тялото си. Може да я насочите, че това са интимни моменти, и не би трябвало да ги прави пред други хора.
    Когато децата вече са в училищна възраст, сексуалността доста намалява и се засилва отново в тийнейджърска възраст. Така че скоро вашата дъщеря най-вероятно няма да има това поведение. В по-късна възраст то ще се прояви с влечение към противополжния пол.

    Успех!!!
    _________________
    Радка Цонкова

    -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    51. Въпрос:

     

     "Изгонване от къщи"

    Здравейте,
    Преди две години Ви писах и получих много добър съвет. Сега пак имам проблем, но много по - сериозен.
    В продължение на година моят съпруг няколко пъти хваща нашата 11 годишна дъщеря да краде пари от 1- 20 лв. Първите пъти и обяснявахме колко е лошо и че може да говори с нас ако и трябват пари. Следващите пъти имаше наказания, лишения и бой.
    Искам да вметна, че тя не задържа пари в себе си, веднага ги изхарчва, за това започнахме да и даваме всичките пари за седмицата в понеделник, с цел да я научим да спестява. И до някъде това имаше успех. За Нова година беше си спестила 48лв. за нов GSM.
    Ние и купихме, а тя ни даде парите, които беше събрала в запечатан плик.
    Последния път, който беше миналата седмица се оказа, че липсват парите от плика. Ние не знехме колко са, тя твърди, че е имало около 20лв. вътре.
    Тогава съпруга ми се ядоса и я изгони с думите: "Аз не искам човек, който ме краде в къщата си!"Истината е, че той щеще да и върне парите, когато има хубави бележки или е доволен от нея по някъкъв повод.
    За моя радост тя отиде при баба си, а не направи някаква глупост.
    Говори с баща си, но той не вярва на поредните и обещания.
    За капак два дни след това се оказа, че не е отишла на плуване и не е платила таксата на учителката. Веднага и се обадих и обяснението беше, че се качила на друг трамвай, закъсняла, а в трамвая я бутнали някакви момчета и после парите ги нямало. А не ми казала, защото очаквала , че ще и се карам.

    Лошото е, че ние вече не знаем кое е лъжа и кое истина.

    Вече 6 дена е при баба си и аз не мисля, че ще има някаква полза, напротив - очуждаваме се.
    Днес пак се видях с нея, тя иска да се върне в къщи, но баща и е непреклонен.
    Говорих и с него.Той винаги е бил много честен и смята, че сега е момента да се изкорени това поведение и да се вмени на детето, че трябва да е честно и отговорно. Смята, че трябва да постои там(при баба си), лишена от дрехи, удобства и средства, за да разбере колко е сериозно това което е направила. Според него хората, които се крали безнаказано като деца, сега като възрастни продължават да крадът на дребно. И послочи 2-3 примера сред нашите познати.
    Дайте ми съвет какво да правя? Как да направя така, че и детето да се върне в къщи и да решим проблема - да спре да краде и лъже?

     

    Зздравейте, ситуацията е наистина неприятна най-вероятно. Мисля, че ще е добре да направите консултация с психолог и цялото семейство да участва . Ако някой откаже, защото все пак терапията е доброволен процес, можете и само вие да отидете. Защото според мен е добре този случай да се разгледа малко повече и да се проведе терапия.
    Наказанието, което сте приложили е доста трудно за едно дете, но както казвате вашият съпруг към момента е твърдо решен, че е правилното наказание и най-вероятно ще ви е трудно да го разобедите. Но не мисля, че това е решението. Обаче в същото време е много важно вие като родители да сте единни пред детето относно взетите мерки относно извършената кражба от дъщеря ви.
    Надявам се заедно с психолога да намерите пътя за решението на проблема в момента.
    _________________
    Радка Цонкова

    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

     

    52. Въпрос:

    " Супер инатливо дете "

    Здравейте,

    Имам сложен за мен проблем с моя голям син на 6 години, който е ужасно инатлив и любимите му думи са няма, не искам и искам.

    Няма и не искам са думите-отговор, на това, което аз искам той да направи, като например да си събере играчките или нещо друго, което е лесно да свърши на неговата възраст, а искам е терора от негова страна. Искам на компютъра, искам да ми купиш това и онова! Следва тръшкане.

    Последния пример за няма и не искам: На логопед сме и логопеда показва някои упражнения за езика, той прави първите няколко, след което казва няма и не искам и започва да реве.

    Чувствам се в безизходица и неспособна да се справя с това!

     

      Здравейте, най-вероятно ви е много трудно да се борите в момента с това поведение на сина ви. Но като начало можете да се опитате да го приемете като част от неговото развитие, защото точно този възрастов период се характеризира именно с такъв егоцентризъм и проява на негативизъм. Но всъщност негативизма е по-скоро научаването от страна на детето да казва "Не". Това са първите прояви в различни ситуации, в които то се опитва да изрази мнението си или нежеланието си за нещо и разбира се ДЕТЕТО ИМА ПРАВО НА ТОВА. Така ще се научи когато стане възрастен да слуша собственото си Аз, а не това на другите и да робува на свръх правила и външно мнение, да ограничава свободата си като не задоволява истинските потребности на Аз-а си. Разбира се много е важно в този етап все пак да се поставят граници на такова поведение, защо има възможност да прерастне от просто заявяване в постоянни манипулации, хистерично поведение и отнемане на авторитета на родителите. Струва ми се, че към момента се появяват при сина ви манипулативни действия и за това е добре да започнете в определени ситуации вие да се заявявате пред детето и да покажете авторитет пред него като казаното от вас се изпълни - много е важно това да се случва само при необходимите ситуации, защото когато това е преобладаващото поведение от страна на родителите, тогава говорим за нездраво ограничаване на свободата на детето. А това пък от своя страна може също да доведе до опозиционно поведение, само че с цел да се противопостави детето на наложения свръх контрол от родителите.
    Опитайте се когато решите да наложите правило и усетите манипулация да останете безразлична към нея, и едва когато афектите на детето са преминали да си поговорите за неговите преживявания в този момент.

    ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    53. Въпрос:

    " Съвет за 17 годишно момиче"

    Моля за съвет от психолог и родители с опит.Имам 17 годишна дъщеря,едно дете.Роди се късно-на 34 години бях.Гледана е,глезена е,една ни е.От 4 години кара много тежък пубертет.Чувства се много ограничена,защото не я пускаме нощем да ходи по заведения и по купони,искаме да знаем къде е и с кого е.Започна да пие и няма мярка в пиенето.Хубава е,но си няма гадже.Не допуска никой до себе си,защото два пъти се влюбва и двата пъти я отхвърлиха.Готова е при най-малкото нещо от наша страна да си събере багажа и да се изнесе от къщи.Казва,че като навърши 18 ще почне да работи,не е важно дали ще завърши училище и 50% е вероятността да се махне от нас,ще ходи всяка вечер на дискотека и ще го удари на живот.Казва още,че махне ли се от нас,никога няма да се върне и дори да има нужда от помощ няма да ни се обади.По-добре да рови в кофите за боклук или да проституира,отколкото да признае,че е сгрешила,т.е. че ние сме прави.Може би останахте с впечатление,че сме родители-зверове,но не е така.Просто детето е такова и ние много се притесняваме за него,притеняваме се,че ще се напие и ще падне в някоя канавка,че ще налети на разни гадове и няма да я видим повече.Мисля,че живее в някакъв измислен свят,повлиян от американските филми и има бегла представа от реалния живот.Може би е така,защото сме я пазили от всичко,а може би детето си е такова.Не ни обича,не й пука за нас,само ни ползва за удобство,пари и обслужващ персонал.Къде сгрешихме?Какво да правим,че да имаме дете и след 18?Посъветвайте ме,моля,моля.
    Зная,че вероятно проблема идва от това,че сме задоволявали всичките й желания,а в нейната среда това не се получава,но какво да правим оттук нататък?

     

     

    Здравейте,
    от думите ви личи, че сте доста притеснена за дъщеря си. Разбира се, вие сте майка и сигурно я обичате много. Намерили сте сама отговори на много въпроси относно сегашното поведение на дъщеря ви. Имам предвид, че споменавате за това, че твърде много сте я предпазвали от реалния живот и сега тя живее в нереален свят |което всъщност е и характерно за възрастта, в която се намира|. Също така задоволявайки й всички нейни капризи и желания, може би сте и показали едната страна на живота, тази на получаването, а вие сама казвате, че в реалния свят не е така. По този начин тя най-вероятно има очаквания да й се задоволяват желанията на всяка цена и от връстниците си, а това е невъзможно и сигурно я фрустрира допълнително. Все пак желанието за пълноценни контакти с връстници в този момент е сред първите потребности.
    Можете ако решите първо да започнете да демонстрирате авторитет пред нея, разбира се като постепенно се завишава, защото до този момент ако е бил занижен и изведнъж се промени, тя най-вероятно ще се обърка. Уважавайки себе си, имам предвид вие като родител и личност, би трябвало и тя да започне да уважава вас и да започне да избягва поведението, което е имала до този момент.
    Започнете да й давата нужната свобода, от която тя е имала нужда както преди, така и сега, но отново постепенно.
    Поговорете си когато не сте афектирани и двете, защото когато има завишени негативни емоции не се получава пълноценен разговор, а по-скоро поредния спор. В този разговор се опитайте да използвате така нареченото “Аз-послание”, тоест кажете й как се чувствате от нейното поведение към момента, не говорете за миналото, а за сегашния момент. Не я обвинявайте, а по скоро насочете разговора за вашите чувства. Ако искате можете и да й напишете това в писмо, което тя да прочете когато е сама и така да не се намесват усещанията и емоциите, които е натрупала. След това обсъдете в един друг разговор от какво има нужда, и отново когато е спокойна, тоест поговорете за нещата които иска когато ви ги е казвала преди, само че под формата на негативни емоционални изблици.Дори може да си ги записвате. И ако сте съгласна разбира се, можете да и съобщите, че ги приемате, но в този момент кажете и вашите желания какви са към нея. И я попитайте дали и тя ги приема изцяло или само отчасти – което е по-вероятно, но и нормално.
    Възможно е и на моменти когато е афектирана от нещо извън семейството, да я оставяте да изразява емоциите си, като това в тази възраст често става с викове и изместена вербална агресия – тоест насочване на негативната емоция към близък човек или друг човек, който най-малко има нещо общо с преживяванията й.
    Ако се затрудните с общуването си с дъщеря ви, можете да се обърнете към специалист- психолог, с който да направите няколко сесии и заедно да се опитате да разрешите проблемите помежду ви, а също така и личните преживявания на дъщеря ви.

    Успех!
    _________________
    Радка Цонкова

     

    54. Въпрос:

    " ПРИЯТЕЛСТВО"

     

    Здравейте! Мислите ли че е нормално приятел /колега/ да ви се разсърди и да не ви говори, повече от месец затова че сте объркали рождения му ден и сте го поздравили вместо в събота в неделя? Благодаря Ви.

     
     

     

     

     

     

     

     




     

     

     

    Здравейте,
    наистина такова наказание с мълчание съвсем не е най-приемливото поведение както към възрастни, така и към деца. За съжаление често сме свидетели на нещо подобно. Обикновено е добре да се разговаря относно появилото се недоразумение, за да се изяснят взаимоотношенията, а не да се таят неща, за които много често другия си няма и понятие, защото разбира се не е медиум. Както се случва при вас в момента.
    Може би този ваш колега е имал определени очаквания от вас - освен поздравите за рожденния му ден. И когато сте го пропуснали да му честитите, той се е почувствал пренебрегнат въобще като личност / това е на база на неговите очаквания от вас най-вероятно/.

    Успех с колегата!
    _________________
    Радка Цонкова

     

     

    54. Въпрос:

    " Трудности с детска градина и нов език"

     

    Здравейте, имаме проблем който взе да ме тревожи много. Детето ми, което е на 4 години не контактува с роднините както преди. Когато иска да ги попита нещо, го казва на мен, на ухо, че аз да попитам. Когато е на градина много страхливо пита педагога за нещо и не си пуска гласа, така както го пуска в къщи. Това много ме притеснява, а вече и ме изнервя на градина миналата година лятото, когато беше на 3. Ние живеем в Дания от четири години. Когато започна на градина беше и страшно трудно понеже не знаеше езика и за първи път се отделя от мен. Вкъщи говорим български понеже и ние не сме много добре с езика.
    Тя вече знае датски, играе с връстниците си, но не говори така както беше преди да започне на градина. Преди да започне на градина говореше много, поздравяваше непознати хора. Иначе нямаме много голяма среда тука, повечето време сме двете с нея а мъжа ми повечето време е на работа. Тя сега е много чувствивтелна и почва да реве бързо. Преди три седмици не искаше да ходи на градина, ревеше и намираше причини да не ходи и казваше че не иска да ходи, че не и харесва там. След това говорих с педагозите и се реши поне тоя проблем. Сега иска да ходи и играе добре, но проблема ни е с общителността и чувствителността.
    Надявам се да съм Ви изяснила нашия проблем.

    Предварително Ви благодаря!

     

     

     

     

     

     

     

    Отговорете с цитат


     

     

     

    Здравейте,
    възможно е двуезичието да оказва влияние върхо общуването на вашата дъщеря с външни хора. Още повече пишете, че в по-голямата част от времето сте само двете.
    До този момент тя е била в една по-спокойна среда, в която непознати хора не е имало и вниманието е било насочено само към нея, а в един момент, тръгвайки на детска градина, се окзава че прекарва деня си с много повече деца. Това също може би е един стрес за нея. Някои деца, които са отглеждани в подобна ситуация се адаптират бързо към условията, а други по-бавно.
    Добре ще е да я следите как ще й се отразява детската градина през следващите месеца. По-важното е, че сега има желание да я посещава, така че е добре да продължи да ходи, и така да има възможност за адаптация, защото ако отказваше категорично да ходи и плачеше всеки ден - това е вид травма за детето и няма да е добре да бъде насилвано.
    Вижте какво ще се случва за напред. Но ми се струва, че ще е добре да поработите с психолог, който ще може да я види, да поговори с нея и с вас и да ви предложи някаква терапия за да намали тревожността от общуване с непознати.
    Накарайте я да рисува, така децата изразяват своите емоции, разпитвайте я какво е нарисувала, накарайте я да нарисува децата и учителките от детската градина. Говорейки за нещата и хората от рисунката ще можете да научите повече за емоциите, които изпитва в момента.
    Понякога такова поведение може да се окаже подсъзнателен протест срещу нещо, което се случва с или около нея.

    Поздрави!!!
    _________________
    Радка Цонкова
     

     

     

    55. Въпрос:

    "Завист или ревност?"

     

    Здравейте,
    имам дъщеря на 6 години и син на 3 и от известно време съм доста прит еснена за дъщеря ми.Тя изпитва някакво чувство на ревност при всяко внимание от наша страна към брат й и явна тревога това,че той понякога има повече играчки или каквото и да било друго от нея.Виждам я как страда от това и съм наистина обезпокоена-завистта е саморазрушаващо усещане и тя не би била щастлива ,ако наистина го изпитва.Дори става агресивна на моменти. Мислех си за причините за проявата му и не разбирам защо се случва това-тя никога не е била пренебрегвана заради брат си,винаги е била обгрижвана галена точно колкото и той.От друга страна тя е доста грижовна сестра и много умно дете,все си мисля,че всичко това е временна проява в характера й.Бих се радвала на мнение относно тези крайни промени в характера й и дори бих искала лична консултация с нея или мен .
    Благодаря.

     

     

     

     

     

     



     

     
     

    Здравейте,
    обикновено ревността между децата е често срещано явление. За първите деца, за които до този момент цялото внимание на родтителите, а често и на бабите, е било само и единствено за тях, при промяна на всичко това и разделяне на вниманието, се явява една доста голяма трудност. Дори и за нас възрастните в подобна ситуации би било доста тежко. Ревността, която изпитва детето ви е вид страдание и страх да не бъде изместено.
    До колкото разбирам вие самата не разделяте отношението си към децата и това е много добре. Продължавайте по този начин да се отнасята към тях. Опитайте се да не се тревожете за това, че детето ревнува, за да не се фиксира моментното преживяване. Разговаряйте по-често за нейните чувства, показвайте й вашата любов, внимание, ако можете разхождайте се понякога само с нея, нека да разбере, че вие както винаги ще й отделяте нужното внимание само за нея, но нека и да вижда, че вие имате същото отношение и към другото дете, не го пренебрегвайте заради нея.
    Най-вероятно това поведение ще отшуми, но говорете си с нея за емоциите които преживява и ги обсъждайте на място където сте само двете.
    Ако желаете може и с детето да се пореведат няколко срещи със специалист, който да й помогне да преодолее тревожната ситуация.

    Успех!!!
    _________________
    Радка Цонкова

     

    56. Въпрос:

    "Отново имам нужда от вашите съвети"

     

    Здравейте!Дъщеря ми ,която е на 4г доскоро имаше проблем с общуването с другите деца,трудно свикна с градината,имаше много страхове.Успяхме да се справим с проблема благодарение на вашата помощ за което страшно много съм ви благодарна!!!Успях да и вдъхна увереност,да се почувства значима.Предоставям и право на избор,да взема решения(какво да облече,какво да яде...)Разговарям с нея ,като голяма(водим разговор,как е минал денят ни,показвам и какво съм си купила и я питам дали го харесва...)Това определено помогна и сега се чувства по-спокойна но възникна друг проблем за ,който ще ви моля за вашата помощ.Дали от прекалената свобода,която получава от наша страна вече се започна с инатите.Когато я помоля да измием зъбите или да се къпи а тя решава,че не иска се започва едно ходене по мъките."Няма да си мия зъбите,не искам", "Трябва да ги миеш,ще се развалят.така трябва,не може да не се мият"Започва се една гоненица от стая в стая и викове "Ти си лоша,няма да те обичам повече,остави ме на мира"Отначало запазвам спокойствие,обяснявам,говоря,че трябва и че това са от нещата ,които са правила и няма не искам.Продължава се с инатите и разбира се аз се изнервям,започвам да викам,хващам я за ръката и в банята измиваме зъбите с много рев и нерви.Знам ,че виковете от моя страна не решават проблема а го влошават,но ме вбесява.говоря,говоря и пак същото ме изкарват от нерви.Решава,че трябва да е с други дрехи и се започва с ревовете."не искам тези дрехи,не са хубави,искам роклята", "Навън е хладно не е за рокля,трябва да облечеш панталон"и така докато не предложа други варианти за избор или я облека с това което съм решила и с ревове тръгваме на градина.После и минава,както и на мен и разговаряме за това,което се случи." Мамо аз много плачках ,защото исках роклята""Виж навън е студено не е за рокля,нали знаеш,че майките могат да преценят най-добре какво трябва да се облече"......до следващия път.Къде греша...как трябва да постъпя в такива ситуации.Благодаря предварително!!!Усмивки 

     

     

     

     

     

     

     

     



     

     

     

    Здравейте,
    радвам се, че сте се справили с предишния проблем.
    Това което пишете, че сте и предоставили свобода и така тя се е успокоила е наистина важно, защото когато се отнема свободата на децата, те започват да реагират опозиционно или агресивно, което от своя страна си е един сериозен апел.
    Струва ми се обаче, че като че ли не сте и дали нужната свобода, пишете че все още иска да избира сама дрехите си, а вие не й позволявате, може би има още малко нужда да поработите върху това.
    Освен това, тази възраст пък от своя страна се характеризира със силно изразен егоцентризъм, който е етап от развитието на детето, за да може то да започне да оформя своя гледна точка за живота, за потребностите си. Това дава възможност детето да изгради добре своята личност, да не е внушаемо в по-късна възраст, да не е тип "изпълнител" в отношенията си с приятелите си, с колегите, със съучениците си. Защото, ако това дете се научи да изпълнява всичко от страна на родителите си, по-късно ще изпълнява и желанията и на другите, на приятели и неприятели. Така то ще бъде винаги подтиснато, защото няма да може да задоволява собствените си желания и потребности.
    За това тази възраст в момента, в която е дъщеря ви, е много важна. Именно сега детето прави първите си опита да каже "КОКВО ИСКА, ОТ КАКВО ИМА НУЖДА", или просто когато не му се прави нещо, дори и да е правилно, то ИМА ПРАВО да откаже, така няма да изневери на себе си.
    Сега е момента да формирата всичко това у дъщеря си, дайте и възможност да бъде себе си и да прави нещата по свой начин. Разбира се всичко това трябва да е в допустимите граници. Когато тя се успокои ще можете да говорите за нужните неща, които трябва да прави, а когато между вас няма афект, много по-голям е шанса да постигнете разбирателство и успех. Защото когато се карате тя проявява и засилва своите защитни механизми.

    Успех!!!
    _________________
    Радка Цонкова

     

     

     

     

     

     

     



     

     

     

    Здравейте!!!Благодаря за отговора!Силно впечатление ми направи едно изречение , "Дайте и възможност да бъде себе си и да прави нещата по свой си начин.".Как бих искала майка ми да го знаеше... Ще продължавам да се опитвам да съм добър родител до колкото мога и ако имам нужда ще се радвам ако ми дадете вашия професионален съвет.Усмивки!!!

     

     

     

     

     

     

     



     

     

     

     

     

     

     

     

     

       

     

     

           

     

     

     
    2018 ® www.psihologplovdiv.com Всички права запазени.