---

АБИТУРИЕНТСКИЯТ БАЛ - РИТУАЛЪТ, С КОЙТО СЕ ПРЕМИНАВА ОТ СВЕТА НА ДЕТСТВОТО В СВЕТА НА ВЪЗРАСТНИТЕ...

Интервю за в-к "Дневник"

Въпрос:

 

Г-жо, Цонкова, какъв е смисълът на този ритуал, защо този ден е толкова важен за младите?

Вярна ли е теорията, че от това, как си се проявил на бала, как са те оценили и как си се чувствал, зависи самочувствието ти по-късно в живота?

 

Отговор:

Самочувствието на човек започва да се формира още в детските години. При адекватно отношение на родителите към децата, проява на похвали, внимание, обич, разбиране, предоставяне на право на собствено мнение, се формира една добра самооценка, която от своя страна тласка човек към успешно реализиране на своите цели. Иначе в един по-късен етап от развитието, самооценката се определя между реалните достижения на човек и неговите претенции. Ако едни такива претенции бъдат достигнати, това ще завиши още повече самооценката.

 

 

Защо за младия човек е толкова важно в този ден да покаже най-доброто /най-оригиналното/най-скъпото от себе си?

 

Отговор:

 

Може би всички си спомняме нашите абитуриентски балове. Всичко се случва някак си като насън. Еуфорията е навсякъде около нас и едва ли точно в този ден човек се замисля толкова дълбока какво всъщност се случва. Но подсъзнанието непрекъснато работи в нас. Напускайки училището всъщност това е раздяла с детството, раздяла с “лесния” начин на живот. При някои се проявява страх от неизвестното бъдеще. Познатото, подредено ежедневие изчезва, а това води също до едно голямо объркване. Има и още редица други фактори характерни за този период и правейки го така значим. Но важното е, че именно поради този факт правим всичко с такова желание /поне повечето от нас/.

 

Какво значи поведение като например  “не отивам на бала”, “отивам по дънки”, “отивам с трабант”?

 

Отговор:

Не винаги това е едно опозиционно поведение, може просто да става въпрос за добро въображение и за човек, който обича да се забавлява и да излиза от стандартното, а стандартното в повечето случаи е една ограничаваща рамка. Но когато има една фиксация в различноста и в нежелание да се участва в бала , това от своя страна може да говори или за комуникативни проблеми на дадения човек с останалата част от класа, за чувство на отхвърленост от класа или от дадена групичка в училище. Може да е индикация и за проблем и със самите родители /неотивайки на бал например, е едно разочарование за родителите, и така детето всъщност подсъзнателно е възможна да ги наказва/. Също така това може да е индикация и за ниска самооценка. Желанието да бъдеш толкова различен на бала е възможно да е е едно компесаторно поведение, което да прикрие усещането за незабележимост на човека. Разбира се тук трябва да се има предвид, че наистина всеки човек е уникален по своята същност и е добре всеки да се чувства до накъде така, но задълбочавайки тези мисли, се клони именно към гореизложените характеристики.

 

Изродиха ли се баловете, има ли някакво пренасищане в търсене на оригиналното, бляскавото, как ще се променят в бъдеще?

 

 

Отговор:

Смятам, че баловете продължават да бъдат едно хубаво преживяване за самите абитуриенти, за техните родители и роднини. Това е важен ритуал за преминаване от детската възраст към една по-зряла възраст, свързана с повече отговорности. Наистина някои от тях влагат повече от необходимите усилия за материалната подготовка, водейки се отново от идеята да бъдат различни, какво ще кажат другите, а така всъщност пропускат възможността да си направят равносметка за това какво всъщност става с тях самите, с децата им. Така насочват своята енергия не към детето си, а към външния свят, по-скоро към материалния свят.

 

Има ли някакво събитие - социален аналог на бала?

 

Отговор:

Разбира се, че има. Сватбата, раждането на дете, абсолвентска вечер, това са все значими събития в живота на човека.

 

 

 

С какви очаквания децата напускат училище?

 

Отговор:

Повчете хора изпадат в състояние на фрустрация именно от несбъднати очаквания. Много е важно човек да си постави адекватни очаквания, за да могат те да не се разминат с действителността. Най-добре е човек да няма очаквания, а просто цели, но това е много трудно изпълнимо, защото така трябва да се доверим на"днешния ден" и "днешните събития" и да ги приемем. Тук отново мога да кажа, че в зависимост от преживяното в детството, човек формира положителна или песимистична нагласа към живота. В зависимост от това зависи и степента на довери към заобикалящата ни действителност. Много от завършващите имат доста завишени очаквания от живота. Разбира се, много хубаво би било те да се сбъднат, но в живота не винаги се получава точно така, както очакваме. Все пак всеки човек получава своят жизнен опит именно от грешките си.

 

Радка Цонкова - психолог

Назад