• ДОБРЕ ДОШЛИ!

    "ЧУДЕСАТА ЩЕ ЗАПОЧНАТ ДА СЕ СЛУЧВАТ ТОГАВА, КОГАТО ВЛАГАШ ПОВЕЧЕ ЕНЕРГИЯ В МЕЧТИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО В СТРАХОВЕТЕ СИ".

  • "Любовта е свързана с решението да допусна другия до себе си,да премахна защитните си механизми,да изоставя недоверието си, да се осмеля да се откъсна от строгите си идеи заради него и да взема решение да открия какъв е, как се държи и как мисли,без да се опитвам да го накарам да мисли като мен или да прави това,което аз искам.Свързана е с това да не се насилвам да бъда такава ,каквато предполагам ,че той иска."

    Хорхе Букай

  • "ЖЕЛАНИЕТО ИДВА ПРИ ТЕБ ЧРЕЗ МИСЪЛТА, НО ПОСРЕДСТВОМ ДЕЙСТВИЕТО ГО ПОЛУЧАВАШ И СЕ СЛУЧВА"
    УОЛЪС УОТЛЪС

  • "Приемането е моста. Приеми болката, приеми раните, приеми себе си, какъвто си! Не се опитвай да се преструваш да бъдеш някой друг, не се опитвай да покажеш, че това не си ти. Не бъди егоистичен и не се преструвай и смей, докато сърцето ти плаче. Не се усмихвай, ако очите ти са пълни със сълзи. Не бъди неавтентичен, защото когато си неавтентичен, ти просто защитаваш своите рани от изцеление. Цялото ти същество ще стане гнило".
    Ошо

  • "ДА ВИДИШ СЕБЕ СИ КАТО ИЗТОЧНИК НА ВСИЧКО, КОЕТО ТИ СЕ СЛУЧВА, Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДНО"
    МЕНИС ЮСРИ



  • ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ СВРЪХКОНТРОЛА

    Отношенията между родители и деца и създаването на пълноценни, здрави, положителни личности, които знаят цената си и могат да се реализират добре, е "висш пилотаж", категорични са психолозите. Капаните в отношенията между поколенията са много, има тънкостите в това трудно изпитание, които не са ясни за голяма част от родителите. И затова все по-често ставаме свидетели на невротични, агресивни деца или такива, които имат ниско самочувствие. Или пък други, които демонстрират много висока самооценка, което създава конфликти в общуването им с останалите. "Все по-чести са случаите на изключително агресивно поведение от страна на някои деца, които иначе имат интелигентни и добре поставени в обществото родители. Агресия, която не е само телесно нараняване, но и вербални атаки - обиди, подигравки, унижения към други деца, както и неовладяно емоционално поведение. Хората често не си дават сметка, че словесната агресия е много по-сериозна от физическата, тъй като се повтаря ежедневно, т.е. ударите й са постоянни", обяснява психологът Радка Цонкова.

    Най-честите причини за подобно поведение на немалка част от подрастващите са в това, че родителите или много малко обръщат внимание на децата си, или ги натоварват с прекалено много очаквания - записват ги във всякакви спортове и курсове, което води до опозиционно поведение. Нерядко агресията е копиране на поведението на един от родителите. Имало е случаи, когато заради прояви на детето в училище викат бащата на разговор, а той се нахвърля върху учителя.

    В някои от случаите обаче причината е в това, че такива деца вкъщи прекалено много са контролирани и изискванията към тях са твърде много. "На такива деца не им се оставя да отреагират, да кажат - "Това няма да го направя..." "Не искам това...." Те са третирани като войници. И всичкият този свръхконтрол и това, че не се дава възможност на детето да каже "НЕ", става причина в него да се трупа негативна енергия. И когато излезе навън при другите, където не е наблюдавано от родителите, стига дори до садистични прояви", обяснява Цонкова.

    - Г-жо Цонкова, родителите знаят ли, че формират такова дете?

    - Ако родители знаеха, не биха постъпили така. Те смятат, че са прави. Обикновено такива родители също са били обгрижвани по този начин и продължават родовите традиции. Или пък имат собствени проблеми и затова се опитват да действат максимално при възпитанието на децата. Те смятат, че с тези изисквания ще направят едно идеално дете. А става точно обратното. Понякога причината за такъв контрол върху децата е, че родителите потискат своя гняв извън семейството, не го изразяват там, а го правят само с най-близките си.

    - Това не е ли българската мания да искаме децата да са непременно вундеркинди - да могат всичко, да учат много?

    - Абсолютно. Може да се каже, че българското възпитание се гради на твърде много забрани за децата. Не прави това, не ходи там, не трябва да се събираш с тези хора и т.н. Този контрол е казармен тип. Докато майките в другите държави оставят детето да се социализира само. Отивайки в парка - да се нацапа, да падне. И всичко това се приема с подкрепяща усмивка. Така детето изследва заобикалящия го свят, чувства се свободно и може да каже - искам в онзи парк, а не в този. И това не е в ущърб на авторитета на родителя, а просто то се учи да слуша своя "аз" и когато порасне, ще бъде щастлив човек, който няма да се поддава на различни влияния, ще има свое мнение, ще бъде способен на собствени решения. Не случайно, сега като възрастни, ние българите сме склонни да търпим доста нелогични ситуации, без да си изявяваме мнението и да си търсим правата.

    - А как постъпват българските майки?

    - Българските майки са силно тревожни и тази тревожност те предават на собствените деца. Българката се притеснява да не се случи нещо на детето, да не падне във водата, да не се удари и така непрекъснато отнема свободата му. Отнемат самоувереността на едно 2-годишно дете, че може само да се справи. Повечето майки се въртят непрекъснато около детето и проектират собствената си тревожност върху него. Така децата също стават тревожни и страхливи.

    - Тази суперзагриженост има обратен ефект?

    - Абсолютно. В психологията има такава терминология - "свръхобгрижване". Отнема се възможността на децата да се вслушват в своя аз и да се развиват все по-добре. Едно дете, което не може само да се справя с хигиенните навици, не може да реши къде да отиде да играе и с коя играчка, което не може само да реши коя блуза да облече, едва ли ще има добра самооценка.

    - Това не е естественият стремеж на детето, то всъщност от малко иска да бъде самостоятелно?

    - Не случайно възрастта между 3 и 4 години теоретично е периодът на егоцентризма, т.е. всички деца казват - "Искам...", "Няма...","Не..."  Този период развива детето, тук започват първите стъпки да се оформя "аз"-ът му. После в пубертета започва борбата срещу родителите, която е борба за независимост. Това са два периода, които са ни дадени, за да може да се утвърди "аз"-ът. И ако родителите кастрират този напор към самостоятелност, ще се оформи една подчинена и внушаема личност.

    - Но пък има опасност детето да остане и съвсем без контрол?

    - Да. Трябва да има граница и едновременно с това да се дава свобода на детето да следва емоциите си. Напоследък има много случаи на деца с негативни прояви заради това, че страдат от липса на внимание от страна на родителите, които са много ангажирани. Дори някои от тях стигат до кражби, което на практика е вик за помощ, а може и за внимание.

     

    Интервю на София Стойчева - в-к "Труд"

    Назад
    2018 ® www.psihologplovdiv.com Всички права запазени.