---

КОГАТО РОДИТЕЛИТЕ СА ТРЕВОЖНИ...

Тревожни родители. Това са родители, които се стремят да обгрижват детето постоянно, за да не го достигне някаква хипотетичтна опасност. Да се тревожиш за детето си е съвсем нормално, но в стремежа си да бъдем добри родители понякога неусетно преминаваме границата (въпреки че такава не е възможно да се определи с категоричност).

Нищо не терзае така силно родителите, както страха за тяхното дете. Почти всеки родител се тревожи за детето си, но с времето този страх би трябвало да преминава в увереност в родителството.

Прекомерния страх се съчетава с любовта, което предполага  тревожните мисли да станат почти постоянни, дори когато няма реална заплаха за детето. Често в такива семейства преобладава паниката. Причините за подобна свръхтревожност могат да бъдат много. Най – честата е, че самите родители са живели в подобни семейства.

 Деца, които са имали тревожна майка например, много по - често имат завишена тревожност също, преобладават и много повече страхове от въображаеми опасности.

Реалността обаче е друга, според повечето измервания, децата днес са по- здрави и живеят в по- сигурна среда от когато и да било. Да вземем държавните политики в това отношение, изискванията относно защитните капачки на лекарствата, столчетата за кола, забраните за внасяне на храна от вън в детските градини, законите за пушенето и ограничаването на достъпа на деца до доказано нездравословна за тях среда и т.н. и т. н.

От друга гледна точка всички предпазни средства, забраненото и ограниченото индикират, на подсъзнателно ниво за потенциална опасност в тази област, ( ще паднеш, не го яж, че ще се задавиш, облечи се да не настинеш) а това от своя страна води до поведение на избягване и на предпазване.

Родителите с едно дете по- често задават въпроси, интересуват се  повече за ежедневните грижи и свързани с децата и съответно се тревожат повече за тях.. Така или иначе в развитите страни, а напоследък и у нас се наблюдават малки семейства и повечето от родителите остават в това тревожно състояние при първото дете.

Друг източник на тревога, както за детето, така и за родителя са прекалените очаквания, характерни за по- амбициозните и изискващи  родители. В практиката си сме се срещали с майки и бащи на отговорни постове, които очакват от децата си да са първи и успели в училище, в спорта, в социалните и междуличносни отношения. Това родителско отношение е проекция на собствения страх от провал, който би се реализирал чрез детето и неговия неуспех.  Има различни видове сигнали за тези изисквания, не винаги  това очакване се изразява вербално,  дори напротив, много от тези очаквания обаче се изразяват и невербално, под формата на недоволство от постигнатото изразено чрез мълчание, мимика, жест, вътрешно напрежение. Децата имат много точен барометър за вътрешните състояния на техните родители.

Когато родителите тласкат децата към лични свои итереси или неизпълнени техни амбиции и мечти, детето се чувства длъжно да отговори на тези очаквания.   

Срещали сме се с родители изпитващи прекален безпричинен страх за собственото здраве, тази тяхна тревога сигнализира на детето, че единственият силен авторитет за него е разтърсен и то не може да почерпи нужната му сила и в последствие да си изгради сигурност към света и доверието към него. Възприема света, като прекалено рискован и несигурен.

Отделен случай е когато майката или бащата  имат силни страхове за здравето на детето, тогава детето е предразположено към развиване на специфични страхове понякога преминаващи във фобийни(страх от духове, от тъмното, от ходене до тоалетна, от оставане на само в стая, тоалетна)

Родителя перфекционист внася страх от спонтанно поведение и изискванията детето да е перфектно във всяко едно отношение. Този страх е объркващ за детето и то може да започне да пренебрегва собствените си потребности, за да отговаря на нечии чужди очаквания. В последствие се появява и страха от провал.

Родители контролиращи емоциите си понякога при среща с хора проявяващи по- голяма емоционалност изпитват тревожност. Потискайки емоциите детето в даден момент няма развита способност за разпознаване на собствените си емоции. Вътрешния конфликт между различните емоции, може да доведе до тревожност проявена под формата на симптом.

 

Радка Цонкова - психолог

Десислава Иванова - психолог

 

Назад